Инстинктивно отскочи назад и се размина на сантиметри с металната тръба.
Той я хвана здраво с лявата си ръка и нападателят се спъна и загуби равновесие, твърде изненадан, за да пусне оръжието си. Младият русокос мъж носеше евтин черен костюм и бяла риза, униформата на охранител. Нямаше вратовръзка. Вероятно я беше махнал в очакване на атаката. Очите му бяха широко отворени от изумление. Той отново залитна и едва не падна, но бързо възвърна равновесие и непохватно се хвърли срещу Бонд. Двамата се строполиха на мръсния под. Бонд забеляза, че човекът не е Ирландеца.
Той скочи, стисна ръце в юмруци и пристъпи напред, но това беше лъжливо движение. Искаше да накара мускулестия мъж да отстъпи назад, за да избегне удара. Охранителят го направи и му даде възможност да извади оръжието си. Бонд обаче не стреля. Човекът му трябваше.
Изправен пред пистолета четирийсети калибър на Бонд, младият мъж се смрази, въпреки че ръката му се плъзна в сакото.
— Откажи се — студено каза Бонд. — Легни и разпери ръце.
Мъжът остана неподвижен. Потеше се от нерви и ръката му трепереше над ръкохватката на пистолета. Бонд забеляза, че е „Глок“. Телефонът на охранителя започна да бръмчи. Той погледна към джоба на сакото си.
— Легни! Веднага!
Ако се наложеше да стреля, Бонд щеше да се опита само да рани мъжа, но можеше и да го убие.
Телефонът престана да звъни.
— Сега — спусна ръка Бонд и се съсредоточи върху дясната китка на нападателя, близо до лакътя.
Русокосият, изглежда, щеше да се подчини. Раменете му се отпуснаха и на призрачната светлина очите му се разшириха от страх и несигурност.
В същия миг към мястото се приближи булдозер и от тавана се посипаха тухли и пръст. Голям камък удари Бонд. Той трепна и отстъпи назад, като мигаше, за да премахне прахоляка от очите си. Ако беше по-голям професионалист или по-малко паникьосан, нападателят щеше да извади оръжието си и да стреля, но той не го направи, а се обърна и хукна към тунела.
Бонд зае предпочитаната от него поза за фехтовка левият крак, изнесен напред, а десният перпендикулярно отзад. Хвана пистолета с двете си ръце и произведе оглушителен изстрел, който улучи мъжа в прасеца. Човекът изкрещя и тупна тежко на земята на десетина метра от входа на тунела.
Бонд се завтече след него. Трусовете и бръмченето се засилиха и от стените паднаха още тухли, а от тавана се посипаха водопади от мазилка и прахоляк. Бетонна топка се приземи върху раненото рамо на Бонд, който изръмжа от болка, но продължи да върви в тунела. Нападателят беше на земята и пълзеше към пролуката, откъдето проникваше слънчева светлина.
Булдозерът беше над главата на Бонд. Бягай, по дяволите — помисли си той. Те вероятно се готвеха да разрушат цялото проклето място. Докато се приближаваше към ранения мъж, бръмченето на дизеловия двигател се усили. Към пода полетяха още тухли.
Неприятно място, където да те погребат жив…
До охранителя оставаха само десетина метра. Бонд трябваше да му сложи турникет, да го изкара от тунела и да го разпита.
Но със зашеметяващ трясък меката светлина на пролетния ден в края на тунела помръкна и бе заменена от две пламтящи бели очи, които блеснаха в прахоляка. Спряха се и после, сякаш принадлежаха на лъв, съзрял плячка, леко се отместиха и се насочиха право към Бонд. Булдозерът ожесточено изрева и безмилостно заора напред, тласкайки кал и камъни пред себе си.
Бонд извади пистолета си, но нямаше мишена. Греблото на машината беше вдигнато високо и предпазваше кабината на шофьора. Булдозерът неумолимо пълзеше напред и блъскаше пръст, тухли и други отломки.
— Не! — извика раненият охранител, докато машината се движеше към него. Шофьорът не го виждаше или не му пукаше, че човекът може да умре.
Охранителят изкрещя и изчезна под лавината от камъни. Миг по-късно тракащите вериги се превъртяха над мястото, където той беше заровен.
Фаровете скоро угаснаха, задръстени от отломките, и настъпи непрогледен мрак. Бонд щракна фенерчето си и побягна към железопътния обръщател. Спъна се на входа и падна. Пръст и тухли го затрупаха до глезените и след това до прасците.
След миг затънаха коленете му.
Булдозерът зад него продължаваше да оре напред и да изблъсква калните развалини по-навътре в стаята. Скоро Бонд беше засипан до кръста. Още трийсетина секунди и щеше да бъде покрито лицето му.
Тежестта на планината от отломки обаче се оказа твърде голяма за булдозера или пък той се беше ударил в основите на сградата. Приливът престана да се движи напред. Преди шофьорът да успее да маневрира за по-добра опорна точка, Бонд се изрови и се измъкна от помещението. Очите му пареха, белите му дробове агонизираха. Плюейки прах и песъчинки, той запали фенерчето и освети тунела. Беше затрупан.