В четири следобед Бонд спря на паркинга пред сградата на ГМР.
Замисли се дали да не си вземе душ, но реши, че няма време. Изми ръцете и лицето си, залепи пластир на малката рана, причинена от падаща тухла, забърза към Фили и ѝ даде ивиците тиксо.
— Можеш ли да ги дадеш за анализ?
— За бога, Джеймс, какво се е случило? — разтревожено попита тя.
Тактическите панталони и якето бяха поели по-голямата част от вълнуващото му преживяване, но няколко нови охлузвания вече се показваха във великолепно виолетово.
— Лек сблъсък с булдозер и С-4 или „Семтекс“. Нищо ми няма. Намери всичко, което можеш, за „Разрушаване на сгради и метални отпадъци — Изток“. И искам да знам кой е собственикът на военната база край Марч. Министерството на отбраната? Или вече са я продали?
— Залавям се веднага.
Бонд отиде в кабинета си и седна. В същия миг позвъни Мери Гуднайт.
— Джеймс, онзи човек е на втора линия.
От тона ѝ ясно се разбра кой се обажда.
Бонд натисна бутона.
— Пърси?
— Здравей, Джеймс — рече мазният глас. — Връщам се от Кеймбридж. Реших, че ти и аз трябва да си побъбрим и да видим дали сме намерили някакви парчета от ребуса.
— Как мина екскурзията ти?
— Отидох там и поогледах. Оказа се, че Портън Даун имат малка база наблизо. Съвсем случайно попаднах на нея.
Това развесели Бонд.
— Интересно. А има ли връзка между опасните материали и Ной или Инцидент 20?
— Не мога да кажа. Камерите за наблюдение и дневникът за посетители не показаха нищо, което да се набие на очи, но накарах помощника ми да работи по въпроса.
— А кръчмата?
— Кърито беше хубаво. Сервитьорката не си спомняше кой е поръчал пай или сандвич толкова отдавна, но едва ли можем да очакваме това от нея, нали? Ами ти? Разшифрова ли загадъчната бележка за аптеката и двата дни след Мартенските иди?
Бонд беше подготвен за въпроса.
— Опитах нещо малко вероятно. Отидох в Марч по Бутс Роуд и попаднах на стара военна база.
Настъпи мълчание, а после човекът от Трето управление се засмя, въпреки че звукът беше лишен от радост.
— Изтълкувал си погрешно уликата, за която бъбрихме. И беше ли прословутото число седемнайсет утрешната дата?
Като оставим другото настрана, Озбърн-Смит беше проницателен.
— Възможно е. Когато отидох там, разрушаваха сгради уклончиво добави Бонд. — Боя се, че мястото повдигна още въпроси. Лаборантите преглеждат някои открития. Дребни неща. Ще ти изпратя докладите им.
— Благодаря. Проучвам всички ислямски неща тук, афганистанска връзка, пикове в СИГНИТ, обичайното.
Ще бъда зает известно време.
Хубаво. — Бонд не можеше да измисли по-добър подход към заместник старшия директор на „Полеви операции“ господин Пърси Озбърн-Смит.
Да му създава работа.
Те затвориха и Бонд се обади на Бил Танър да го информира за случилото се в Марч. Решиха да не предприемат нищо засега за тялото на мъжа, който го беше нападнал. Предпочитаха да запазят непокътнато прикритието на Бонд, вместо да научат нещо от трупа.
Мери Гуднайт надникна през вратата.
— Фили се обади, докато ти говореше по телефона. Открила е няколко неща. Казах ѝ да дойде. Личната му асистентка се мръщеше. Погледът ѝ се насочи съм единия от замъглените прозорци на кабинета на Бонд. Жалко, нали? За Фили.
— За какво говориш?
— Мислех, че си чул. Тим е скъсал с нея. Зарязал я преди няколко дни. Дори запазили църква и женският ѝ купон бил планиран. Уикенд за момичета в Испания. И аз щях да ходя.
Доколко съм наблюдателен? — запита се Бонд. Това липсваше от бюрото на Фили на третия етаж. Снимката на годеника ѝ. Вероятно и годежният пръстен беше „изчезнал по време на акция“.
— Какво се е случило?
— Предполагам, че никога не е само едно. Напоследък те не се разбираха много добре и той ѝ вдигаше скандали, че кара бързо и работи денонощно, Фили не отиде на голяма семейна среща в дома на родителите му. И после, като гръм от ясно небе, Тим получи възможност да го изпратят в Сингапур или Малайзия и прие. Двамата май не са били заедно от три години.
— Съжалявам.
Обсъждането на драмата свърши с пристигането на обсъжданата личност.
Фили не забеляза смълчаната атмосфера, мина усмихната покрай Гуднайт, влезе в кабинета на Бонд и безгрижно седна на стола. Сърцевидното ѝ лице сякаш се беше стеснило и лешниковите ѝ очи блестяха напрегнато като на ловец, попаднал на сигурна следа. Това я правеше още по-красива. Женски купон в Испания? Господи, Бонд не можеше да си го представи, нито виждаше Фили да мъкне към дома си две пазарски чанти, за да сготви обилна вечеря за мъж на име Тим и децата им Матилда и Арчи.