Той отново се хвана, че мисли за нея. Престанѝ.
Бонд седна на старо кожено кресло в оскъдно обзаведената всекидневна. Повечето вещи там бяха на родителите му. Наследи ги, след като те починаха, и ги държеше в склад близо до дома на леля си в Кент. Беше си купил няколко лампи, бюро, столове и аудиоуредба „Боус“, която все не му оставаше време да слуша.
На полицата над камината имаше снимки в посребрени рамки на родителите и баба му и дядо му по бащина линия в Шотландия и от майчина страна в Швейцария. Няколко фотографии показваха леля му Шармейн с младия Джеймс в Кент. На стените бяха окачени други снимки, правени от майка му, фотожурналист на свободна практика. Повечето бяха черно-бели и изобразяваха разнообразна палитра от образи — политически митинги, профсъюзни събития, спортни състезания и панорамни изгледи на екзотични места.
В средата на полицата над камината имаше и едно любопитно произведение на изкуството — патрон. Нямаше нищо общо с ролята на Бонд като агент в секция „00“ в отдел „0“ на ГМР. Източникът му беше съвсем различен период и място в живота на Джеймс. Той се приближи до камината, взе боеприпаса и го обърна един-два пъти в ръката си.
Макар да се укоряваше, че иска да ухажва Фили, вместо да поддържа чисто професионални отношения с агент Мейдънстоун, Бонд не можеше да престане да мисли за нея като за жена.
При това жена, която вече не беше сгодена.
Трябваше да признае, че онова, което изпитва към нея, е повече от плътско желание. И сега отново си зададе въпроса, който бе възниквал и друг път, за други жени, макар и рядко. Възможно ли беше между тях да се развие нещо сериозно?
Романтичният му живот беше много заплетен. Препятствия пред евентуалния му брак бяха до известна степен честите му пътувания, изискванията на професията и постоянната опасност, която го дебнеше отвсякъде. Но по-съществен беше сложният въпрос да признае какъв е всъщност, и още по-трудното, какви са задълженията му в Секция „00“, които някои, а вероятно и повечето жени биха намерили за отвратителни, ако не и отблъскващи.
Бонд знаеше, че все някога ще трябва да признае поне част от всичко това на жената, която ще му стане нещо повече от преходна любовница. Не може да пазиш тайни от близките си твърде дълго. Хората са далеч по-умни и наблюдателни, отколкото си мислим, и тайните между влюбени остават скрити само защото единият от тях е решил да бъде така.
Приемливото отричане можеше и да има резултат в Уайтхол, но не продължаваше дълго между романтичните партньори.
С Фили Мейдънстоун обаче това не беше проблем. Нямаше да има изповеди на вечеря или измачкани завивки. Тя знаеше подробно биографията и слабостите му.
И беше предложила ресторант близо до жилището си.
Какво послание се криеше в този избор?
Джеймс Бонд погледна часовника си. Време беше да се облече и да го дешифрира.
Осемнайсета глава
В осем без петнайсет таксито остави Бонд пред „Антоан“ в Блумсбъри и той мигновено одобри избора на Фили. Мразеше препълнени, шумни ресторанти и барове и много пъти си беше тръгвал от луксозни заведения, когато нивото на децибелите се окаже твърде дразнещо. Веднъж се беше пошегувал, че скъпите кръчми са по-скоро „гротескни“, отколкото „гастрономически“.
„Антоан“ беше тих и слабо осветен. В дъното на залата се виждаше внушителна селекция от вина, а стените бяха отрупани с мълчаливи портрети от XIX век. Бонд поиска малко сепаре недалеч от стената с бутилките. Настани се на меката кожа, както винаги, с лице към заведението и входа, и се огледа. Посетителите бяха бизнесмени и местни хора.
— Нещо за пиене? — попита сервитьорът, приятен мъж на четирийсет години с обръсната глава и обеци на ушите.
Бонд реши да си поръча коктейл.
— Двойно „Краун Роял“ с лед, ако обичате. Добавете на половината на това ликьор „Трипъл Сек“, три капки „Ангостура битер“ и щипка настъргана портокалова кора.
— Добре. Интересно питие.
— В основата си е старомодно, но всъщност сам го измислих.
— Има ли си име?
— Още не. Търся нещо подходящо.
След няколко минути питието пристигна и Бонд отпи малка глътка. Съставките бяха дозирани идеално и той каза това на сервитьора. Тъкмо остави чашата си на масата, когато видя, че Фили влиза в ресторанта, засияла в усмивка. Стори му се, че тя ускори крачка, когато го забеляза.
Беше облечена в тесни черни джинси, кафяво кожено яке и прилепнал по тялото тъмнозелен пуловер с цвета на ягуара му.