Бонд се усети, че се е втренчил в покривката на масата и е сбърчил чело, и побърза да се усмихне на Фили.
— Блестяща работа. Благодаря.
Той написа на мобилния си телефон резюме на разказа на Фили за Хидт, Инцидент 20 и „Зелена инициатива“, като пропусна информацията за операция „Стоманен патрон“, и изпрати съобщението на М. и Бил Танър.
— Е, време е да хапнем нещо след усилената работа. Първо виното. Червено или бяло?
— Аз съм момиче, което не играе по правилата — отговори Фили и после млъкна, без да поясни. Бонд възприе това като закачка. — Ще пия червено — „Марго“ или „Сен Жулиен“, с някоя не много тлъста риба, например морски език, а след това „Пино Гри“ или „Албариньо“ с хубава сочна пържола. — Тя се смили над Бонд. — Искам да кажа, че ще приема всичко, което ти си в настроение да поръчаш.
Фили намаза с масло залък от хлебчето си и го изяде с очевидно удоволствие, а сетне взе менюто и го разгледа като малко момиче, което се опитва да реши кой коледен подарък да отвори първо. Бонд остана очарован.
Миг по-късно сервитьорът се приближи до тях.
— Ти поръчай пръв — каза Фили на Бонд. — На мен ми трябват още седем секунди.
— Ще започна с пастет. Нека препекат филията, ако обичате. А след това калкан на скара.
Фили поиска зелена салата с пармезан и круши и задушен омар със зелен фасул и млади картофи.
Бонд избра бутилка „Шардоне“, което не беше държано в дъбова бъчва, от Марлбъро, Нова Зеландия.
— Чудесно — одобри Фили. — Американците отглеждат най-хубавия сорт шардоне след Бургундия, но наистина трябва да са много смели, за да изхвърлят проклетите си дъбови бъчви.
Бонд беше на абсолютно същото мнение.
Арън донесе виното, което се оказа превъзходно. Бонд направи комплимент на Фили за избора ѝ на ресторант.
Последва непринуден разговор. Тя го разпита за живота му в Лондон, скорошните му пътувания и къде е израснал. Той инстинктивно ѝ разказа само общата информация, която вече беше изнесена в публичното пространство смъртта на родителите му, детството му с леля Шармейн в Пет Ботъм, Кент, краткия период в Итън и последвалото пребиваване в колежа „фетес“ в Единбург, където беше учил и баща му.
— Да, чух, че в Итън си изпаднал в неудобно положение. Нещо, свързано с прислужница? — Тя отново направи пауза и после се усмихна. — Знам официалната версия — малко скандална. Носеха се и други слухове. Че си защитавал честта на момичето.
— Мисля, че устните ми трябва да останат запечатани по този въпрос — усмихна се Бонд. — Ще се позова на Закона за държавната тайна. Неофициално.
— Е, ако е вярно, ти си бил твърде млад, за да си играеш на странстващ рицар.
— Доколкото си спомням, току-що бях прочел „Сър Гауейн“ от Толкин.
Бонд не можа да не отбележи наум, че Фили го е проучвала.
Той я разпита за детството ѝ. Тя му разказа как е израснала в Девън и за училището пансион в Кеймбриджшър, където се отличила като доброволец в организация за защита на човешките права, а после учила право в Лондонското училище по икономика и политически науки. Обичала да пътува и говори надълго и нашироко за почивките си. Най-много се оживи, когато стигна до мотоциклета си BSA и другата си страст — ските.
Интересно — помисли си Бонд. Имаха още нещо общо помежду си.
Очите им се срещнаха за няколко секунди.
Бонд почувства познатото електрическо припламваше. Коленете му докоснаха нейните, отчасти неволно, отчасти преднамерено, Фили прокара пръсти през разпуснатите си червени коси.
Разшифроване на кодовете…
Тя затвори очи и потърка клепачите си.
— Трябва да отбележа, че идеята беше гениална. Имам предвид вечерята. Определено се нуждаех от… — Гласът ѝ постепенно заглъхна и очите ѝ се присвиха закачливо от удоволствие, което не можеше или не искаше да обясни. — Не съм сигурна дали съм готова вечерта да свърши. Часът е едва десет и половина.
Бонд се наведе към нея. Раменете им се докоснаха и този път нямаше отдръпване.
— Бих желала едно питие след вечерята, но не знам какво точно предлагат тук.
Фили му казваше, че има портвайн или бренди в апартамента си малко по-нататък по улицата, диван и музика. И по всяка вероятност още нещо.
Кодове…
Следващите му думи би трябвало да бъдат: И аз бих пийнал, макар че може би не тук, но в същия миг Бонд съзря нещо много дребно и едва забележимо.
Показалецът и палецът на дясната ѝ ръка леко потъркваха безименния пръст на лявата. Бонд видя белезникавото място, където нямаше тен от последната ѝ почивка заради годежния пръстен с тъмночервен рубин на Тим, който вече не беше там.