Те гласуваха и Радио 2 получи мнозинство.
— Проклети мюрета — каза Озбърн-Смит. Гласът му беше спокоен както винаги, но ругатнята, ако в днешно време „проклет“ може да се смята за такава, показа, че кипи от гняв.
Камера за наблюдение на паркинга на Лутън излъчваше образ към големия екран в Трето управление и риалити шоуто, предавано на живо, не беше забавно. Гледката под ъгъл към аудито не беше най-добрата на света, но ясно показваше, че двойката на задната седалка не са Северан Хидт и придружителката му, а пътникът отпред, когото бяха помислили за Ирландеца, не е тромавият русокос мъж, когото бяха видели да тътри куфари към гаража.
Това бяха подставени лица.
— Сигурно отиват на някое лондонско летище подчерта заместник-заместникът. — Да разделим екипа.
— Освен ако не са решили да прескочат до Манчестър или Лийдс-Брадфорд.
— Е, да.
— Изпратѝ на всички наблюдатели в отдел „А“ снимка на Хидт. Незабавно.
— Добре, сър.
Озбърн-Смит присви очи, докато гледаше картината, предавана от камерата, и забеляза част от калника на бентлито на Джеймс Бонд, спряло на двайсет и пет метра от аудито.
Ако в гледката имаше някаква утеха, тя беше, че и Бонд се бе хванал на въдицата. В съчетание с нежеланието му за сътрудничество, съмнителното използване на френските тайни служби и държането му в стил „По-голям светец от папата“, грешката можеше да бъде сигнал за значителен упадък в кариерата му.
Двайсет и втора глава
Дългият четири и половина метра пикап, взет под наем от „Зелена инициатива“, но без опознавателни знаци, спря до тротоара пред терминала за частни полети на летище Гатуик. Вратата се отвори и Северан Хидт, една по-възрастна жена и Ирландеца слязоха и взеха багажа си.
Десетина метра по-нататък, на паркинга, беше спрял черно-червен „Мини Купър“, чиято вътрешна украса включваше жълта роза в пластмасова ваза, пъхната в подставка за чаша. Зад волана седеше Джеймс Бонд и наблюдаваше как тримата пътници слизат. Ирландеца, естествено, се оглеждаше внимателно. Той явно винаги беше нащрек.
— Е, какво ще кажеш? — попита Бонд по мобилния си телефон.
— За кое?
— За бентлито.
— Такава кола просто плаче за име — упрекна го Фили Мейдънстоун, която седеше в неговата „Бентли Контитентал ОТ“ на летище Лутън, след като бе проследила аудито на Хидт чак от Канинг Таун.
— Нямам навика да давам имена на колите си. — Както и род на пистолета си, помисли си той, без да откъсва поглед от тримата, които бяха недалеч от него.
Бонд бе убеден, че след произшествията в Сърбия и Марч Хидт или по-вероятно Ирландеца ще заподозре, че ги следят. Освен това се притесняваше, че Озбърн-Смит е уредил да следят него. Ето защо, след като разговаря с Рьоне Матис, той излезе от апартамента си и отиде в закрит паркинг в Сити, където се срещна с Фили и размениха колите си. Тя щеше да проследи с неговото бентли аудито на Хидт, което Бонд беше сигурен, че ще бъде мюре, а той, с нейния „Мини Купър“, щеше да чака заминаването на истинския Хидт, което стана само десетина минути след като немският автомобил изфуча от дома на Хидт в Канинг Таун.
И сега, навел глава, Бонд наблюдаваше Хидт и говореше по телефона. Непознатата жена беше до Хидт. Тя беше на възраст някъде между шейсет и шейсет и пет години и имаше привлекателни черти, въпреки че лицето ѝ беше бледо и изнурено. Вероятно спеше малко.
Любовница ли беше на Хидт? Или дългогодишна асистентка? Съдейки по изражението ѝ, докато гледаше Хидт, Бонд предположи, че е първото.
И Ирландеца. Бонд не го беше видял ясно в Сърбия, но нямаше съмнение, че е той — същата тромава походка, обърнати навън ходила, прегърбена стойка и странен рус бретон.
Бонд си представи убитите жертви в Сърбия — агентите, машиниста на влака, шофьора на камиона и партньор на Ирландеца — и почувства как гневът се надига в него и после постепенно се разсейва.
— В отговор на въпроса ти, да, много ми хареса. В днешно време двигателите имат много конски сили, но колко е въртящият момент на бентлито? Не бях усещала такова нещо — каза Фил.
— Над петстотин.
— Боже мой — промълви тя, или смаяна, или изпълнена със завист, или и двете. — Ами скоростната кутия и въртящият момент? Как е разпределен?
— И към четирите колела — 60 процента на задните и 40 на предните.
— Гениално.
— И твоята кола не е лоша. Добавила си турбокомпресор.
— Да.
— Откъде?
— „Ауторотор“. Шведски. Удвоих конските сили. Сега са триста.