— А тази сутрин във военната база са ходили ченгета и са показвали снимката на човек, забелязан в района предишния ден продължи Дън. — Издадена му е заповед за арест за тежки телесни повреди. Работи за „Мидландс“. Полицаите казали, че е изчезнал.
„Както и ще стане, когато трупът изгние под хилядите тонове на срутената болница“ — помисли си Хидт.
— Какво може да е правил там? — попита той.
Дън се замисли.
— Вероятно е смятал да саботира работата по разрушаването. Нещо се обърква, фирмата ти получава лоша реклама и „Мидландс“ превземат бизнеса ти.
— Тогава човекът в бентлито е искал да разбере какво се е случило с приятеля му вчера.
— Да.
Хидт изпита огромно облекчение. Инцидентът нямаше нищо общо с „Геена“. И най-важното, човекът не беше от полицията или службите за сигурност, а само поредният конкурент в бизнеса с боклука.
— Добре. После ще се занимаваме с „Мидландс“.
Хидт и Дън се върнаха при Джесика.
— Ниъл и аз трябва да се погрижим за някои неща. Ще се върна за обяд.
— Мисля да се поразходя — каза тя.
Хидт се намръщи.
— В тази жега? Може да не ти се отрази добре.
Той не искаше Джесика да се отдалечава от него. Не се тревожеше, че тя ще се изпусне и ще каже нещо, което не трябва, защото беше запазил в тайна от нея всичко за „Геена“. А онова, което Джесика знаеше за останалото от сенчестия му живот, беше потенциално смущаващо, но не и незаконно. Северан Хидт само я желаеше понякога и вярата му в неизбежната сила на разложението го беше научила, че животът е твърде кратък и несигурен, за да си отказва каквото и да било по което и да е време.
— Мога да преценя — плахо каза тя.
— Разбира се, разбира се. Но… сама жена? — попита Хидт. — Знаеш какви са мъжете.
— Арабите ли? Тук не е Техеран или Джеда. Те дори не те поглеждат похотливо. Мъжете в Дубай проявяват повече уважение от парижаните.
Хидт се усмихна нежно. Беше забавно. И вярно.
— И все пак… не мислиш ли, че ще бъде по-добре да си в безопасност? Тук има престъпност. Пък и в хотела има чудесен басейн с минерална вода. Ще бъде идеална за теб. И външната стена на басейна е от плексиглас. Може да виждаш земята долу от дванайсет метра. Гледката към най-високия небостъргач в света „Бурж Халифа“ е доста внушителна.
— Предполагам.
В същия миг Хидт забеляза нова конфигурация на бръчките около очите ѝ, докато Джесика оглеждаше извисяващата се огромна фигура от цветя.
Той се замисли и за женския труп, който бяха открили в контейнер на „Зелена инициатива“ вчера. Сега гробът ѝ беше дискретно обозначен според бригадира Денисън. Хидт почувства познатото леко отпускане в тялото си, сякаш се разхлабваше пружина.
— Както искаш, стига да си доволна — каза той и докосна лицето ѝ близо до бръчките с единия си дълъг нокът. Джесика отдавна бе престанала да се дърпа, не че това го беше възпирало някога.
Хидт изведнъж усети, че кристалносините очи на Дън се насочват към него. По-младият мъж настръхна, а после се съвзе и отмести поглед. Хидт се раздразни. Какво му влиза в работата какво намирам за привлекателно? — запита се той, както често правеше, макар че вероятно отвращението на Дън към особения му вид сластолюбие не произлизаше от факта, че е нестандартно, а от презрението му към всякаква сексуалност. През месеците, откакто го познаваше, Ирландеца не беше погледнал похотливо никоя жена или мъж.
Хидт спусна ръката си и отново погледна Джесика и бръчките, разпространяващи се във всички посоки от примирените ѝ очи. Той изчисли времето. Щяха да излетят довечера и самолетът нямаше отделни помещения. Не можеше да си представи как ще я люби, когато Дън е наблизо, дори да спеше.
Той се поколеба. Имаше ли време да се качи в стаята, да сложи Джесика на леглото, да разтвори широко завесите, така че ниското слънце да озари меката ѝ плът и извивките на тялото ѝ…
… и да прокара нокти по кожата ѝ?
Така както се чувстваше в момента, вглъбен в нея и мислейки за зрелището в седем часа довечера, съвкуплението им нямаше да продължи дълго.
— Северан — отривисто каза Дън. — Не знаем какво ни е подготвил Ал Фулан. Трябва да тръгваме.