Наближаваше пет и половина. Оставаха час и трийсет минути до събитието с мъртвите най-малко деветдесет души. Хидт иронично отбеляза наум, че също толкова време има и до залез-слънце.
Съвпадението беше любопитно. Добър знак. Прадедите му духовните, не задължително генетичните бяха вярвали в поличби и знамения и той също си позволи да го направи. Да, Хидт беше практичен и трезвомислещ бизнесмен… но имаше и друга страна.
Той отново се замисли за довечера.
Лимузината продължи да кръстосва улиците. Целта на главозамайващото пътуване не беше разглеждане на забележителностите. Минаването по заобиколен маршрут, за да стигнат до място само на осем километра от „Интерконтинентал“, беше идея за сигурност на Дън.
Ала шофьорът, наемник с опит в Афганистан и Сирия, съобщи:
— Мисля, че ни следяха. „Алфа-Ромео“ и вероятно „Форд“. Но ако е така, убеден съм, че им се изплъзнахме.
Дън се обърна и каза:
— Хубаво. Карай към завода.
Те завиха, отправиха се обратно към града и след десетина минути бяха в индустриалния комплекс Дейра, пренаселен и колоритен район в центъра на града, сгушен между Дубай Крийк и Залива. Този квартал мигновено накара Хидт да се почувства добре. Влизането там беше като връщане назад в миналото. Несъразмерните къщи, традиционните пазари и селското пристанище край реката, чиито докове гъмжаха от традиционните дървени платноходки дхоу и други малки плавателни съдове, сякаш бяха фон на приключенски филм от трийсетте години на миналия век. Корабите се криеха под невероятно високи купища товари, завързани, за да не се разпилеят. Шофьорът намери крайната им цел голяма фабрика и склад с построени към тях офиси, едноетажни и с мръсна, олющена бежова боя. Бодлива тел, рядкост в Дубай, беше поставена на телената мрежа, която опасваше двора. Шофьорът спря пред интерком и заговори на арабски. Портата бавно се отвори. Лимузината влезе в паркинга и спря.
Двамата пътници слязоха. До залез-слънце оставаха час и петнайсет минути и въздухът се захлаждаше, макар че земята излъчваше насъбраната през деня горещина.
Хидт чу глас, разнасян от прашния вятър:
— Приятелю мой, моля, заповядай!
Мъжът, който махаше с ръка, беше в бяла роба дишдаша в уникалния за Емирствата стил и нямаше покривало на главата. Хидт знаеше, че той е на петдесет и пет години, но като мнозина араби изглеждаше по-млад. Интелигентно лице, оформена брада, елегантни очила, западни обувки. Въздългата му коса беше пригладена назад.
Махди ал Фулан закрачи сред пръски червеникав пясък, който се разнасяше по асфалта и се трупаше по бордюра, пътеките и стените на сградите. Очите на арабина блестяха, сякаш бе ученик, който се готви да се изфука с проект за търсене на съкровище. Хидт си помисли, че това не е далеч от истината. Брадата му беше буйна и добре оформена. Хидт много се забавлява, когато научи, че докато боята за коса не е добър продукт на пазара в страна, където главите и на мъжете, и на жените обикновено са покрити, боята за брада се продава като топъл хляб.
Те стиснаха ръце.
— Приятелю мой.
Хидт не се опита да поздрави на арабски. Нямаше талант за езици и смяташе, че е проява на слабост да се мъчиш да правиш нещо, за което нямаш умения.
Ниъл Дън пристъпи напред. Раменете му се разтресоха, както винаги, ходеше като разглобен. Той също поздрави арабина, но очите му гледаха покрай него. Този път обаче не търсеха заплахи. Дън прехласнато се втренчи в плячката в склада, която се виждаше през отворената врата — петдесетина машини във всевъзможни геометрични форми, направени от чиста боядисана стомана, желязо, алуминий, карбон… и кой знае още какво. От тях стърчаха тръби, жици, контролни табла, крушки, превключватели, улеи и ленти. Ако имаха приятни сънища, роботите трябваше да спят в тази стая.
Тримата влязоха в склада, където нямаше работници. Дън се спираше, за да разгледа и от време на време да докосне едно или друго устройство.
Махди ал Фулан беше проектант на индустриални продукти, завършил Масачузетския технологичен институт. Той отбягваше шумно рекламираното предприемачество, което те поставя на кориците на списанията за бизнес — и често в съда за фалит — и беше специализирал дизайн на функционални индустриални съоръжения и контролни системи, за които имаше постоянен пазар. Ал Фулан беше един от главните доставчици на Хидт. Бяха се запознали на конференция по съоръжения за рециклиране. Щом Хидт научи за някои пътувания на арабина в чужбина и на кого продава стоката си, двамата станаха партньори. Ал Фулан беше учен, инженер, новатор и човек с идеи и изобретения, важни за „Геена“.