И с връзки.
Деветдесет мъртви…
При тази мисъл Хидт неволно погледна часовника си. Наближаваше шест.
— Последвайте ме, моля, Северан, Ниъл — погледна Хидт Ал Фулан. Арабинът ги поведе през различни помещения, мрачни и тихи. Дън отново забавяше крачка, за да разгледа някоя машина или контролно табло. Кимаше одобрително или се мръщеше, докато вероятно се опитваше да разбере как работи системата.
Те оставиха машините и техния мирис на масло, боя и специфична металическа, почти като на кръв миризма на мощни електрически системи и влязоха в кабинетите. В дъното на слабо осветен коридор Ал Фулан използва електронен ключ и отвори врата без надпис. Тримата пристъпиха в работна зона, голяма и отрупана с хиляди листове, чертежи и други документи, изписани с думи, графики и диаграми, много от които неразбираеми за Хидт.
Атмосферата беше, меко казано, зловеща и заради сумрака и безпорядъка… и заради украсата на стените.
Изображения на очи.
Всякакви очи човешки, рибешки, кучешки, котешки и на насекоми — снимки, компютъризирани триизмерни варианти, медицински рисунки от XIX век. Особено страховит беше един фантастичен подробен чертеж на човешко око, сякаш някой съвременен доктор франкенщайн бе използвал модерни инженерни методи, за да конструира чудовището си.
Пред единия от десетките големи компютърни монитори седеше привлекателна брюнетка на трийсетина години. Тя стана, приближи се до Хидт и силно стисна ръката му.
Стела Къркпатрик. Аз съм асистент по научноизследователската работа на Махди.
Хидт беше идвал няколко пъти в Дубай, но не се беше запознавал с нея. Акцентът ѝ беше американски. Предположи, че тя е умна, упорита и типично, често срещано явление в тази част на света, датиращо от стотици години западнячка, влюбена в арабската култура.
— Стела състави повечето алгоритми — каза Ал Фулан.
— Нима? — усмихна се Хидт.
Тя се изчерви. Руменината произлизаше от привързаността ѝ към наставника ѝ, когото Стела погледна, търсейки одобрение. Ал Фулан ѝ го даде под формата на прелъстителна усмивка. Хидт не участваше в размяната на погледи.
Както предполагаше украсата на стените, специалността на Ал Фулан беше оптиката. Целта на живота му беше да изобрети изкуствено око за слепци, което ще функционира добре като онези, които „Аллах, хвала на него, е създал за нас“. Ала докато това станеше, той щеше да спечели много пари от проектиране на индустриални машини. Ал Фулан беше измислил повечето специализирани системи за безопасност, контрол и наблюдение на машините за сортиране и унищожаване на документи на „Зелена инициатива“.
Наскоро Хидт му беше поръчал да създаде още едно устройство за фирмата и сега бе дошъл с Дън да види прототипа.
— Демонстрация? — попита арабинът.
— Да, ако обичаш — отговори Хидт.
Всички се върнаха в машинния парк. Ал Фулан го заведе до сложна машина, която тежеше няколко тона и стоеше в товарното отделение до няколко големи индустриални компактора за отпадъци.
Арабинът натисна няколко бутона и ръмжейки, машината бавно започна да загрява. Беше дълга седем, висока два и широка три метра. Метална конвейерна лента в предната част водеше към уста, голяма един квадратен метър. Вътре цареше мрак, въпреки че Хидт различи очертания на хоризонтално монтирани цилиндри, покрити с шипове като комбайн. Шестте улея отзад водеха към контейнери, в които бяха сложени дебели сиви чували, отворени, за да улавят всичко, което машината избълва.
Хидт се вгледа внимателно в устройството. Той и „Зелена инициатива“ печелеха много пари от унищожаване на документи, но светът се променяше. В днешно време повечето информация се съхранява в компютри и флашки и тази тенденция ще се засилва за в бъдеще. Хидт беше решил да разшири империята си, като предложи нов подход за унищожаване на компютърни устройства за съхранение на информация.
Правеха го няколко фирми, включително „Зелена инициатива“, но новият подход щеше да бъде различен благодарение на изобретението на Ал Фулан. В момента, за да се унищожи ефективно информацията, компютрите трябваше да бъдат разглобени на ръка, харддисковете изтрити с размагнитизиращи устройства и после унищожени. Други стъпки изискваха отделянето на различните компоненти на стария компютър, много от които представляваха опасни електронни отпадъци.