Машината правеше всичко автоматично. Хвърляш стария компютър на лентата и устройството свършваше останалото — разглобяваше го, а оптичните системи на Ал Фулан разпознаваха частите и ги изпращаха в съответния контейнер. Търговските посредници на Хидт можеха да уверят клиентите му, че машината ще се погрижи не само да унищожи деликатната информация на харддиска, но и да идентифицира всички други компоненти и да ги изхвърли според местните закони за опазване на околната среда.
Ал Фулан кимна и Стела взе стар лаптоп и го сложи на оребрената конвейерна лента. Преносимият компютър изчезна в тъмните недра на устройството.
Чу се пронизително тракане и тупкане и накрая силно стържене. Ал Фулан заведе гостите си отзад, където машината изхвърли различни сортирани парчета боклуци в контейнерите — метал, пластмаса, интегрални платки и други. В контейнера с надпис „Складиране на материали“ те видяха фин метален и силициев прах — всичко, което беше останало от харддиска. Опасните електронни отпадъци като батериите и тежките метали бяха изсипани в съд, обозначен с предупредителни надписи, а компонентите, които можеше да се оползотворят, паднаха в контейнера за рециклиране.
— Браво — възкликна Хидт.
Ледената фасада на Дън се беше пропукала. Той изглеждаше почти развълнуван.
Хидт също беше много доволен. Той отвори уста да попита нещо, но сетне погледна часовника на стената. Беше шест и половина. Вече не можеше да се съсредоточи върху машината.
Двайсет и осма глава
Джеймс Бонд, Феликс Лайтър и Юсуф Насад бяха на петнайсетина метра от фабриката, приведени до голям контейнер, и наблюдаваха Хидт, Ирландеца, арабина в традиционна бяла роба и привлекателната чернокоса жена през прозореца на товарното отделение.
Бонд и Лайтър се бяха качили в алфа-ромеото на американеца, а Насад ги бе последвал с форда си. Проследиха линкълна от хотел „Интерконтинентал“, но двамата агенти веднага разбраха, че арабският шофьор прилага методи за изплъзване. Притеснен, че ще ги забележат, Бонд използва приложение в мобилния си телефон, пусна колата за профил МАСИНТ и откри координатите ѝ с лазер, а после качи информацията в центъра за проследяване в БПКС. Лайтър намали скоростта и остави сателитите да проследят превозното средство и да изпратят резултатите на мобилния телефон на Бонд.
— Мамка му — провлачено изруга Феликс, поглеждайки телефона в ръката на Бонд. — И аз искам такъв.
Бонд беше проследил придвижването на лимузината на картата и насочваше Лайтър, а след него и Насад по общата посока на Хидт, която се оказваше заобиколен маршрут. Накрая колата се отправи обратно към Дейра, старата част на града. Няколко минути по-късно Бонд, Феликс и сътрудникът пристигнаха, оставиха колите на алеята между два прашни склада, срязаха дупка в телената мрежа и се приближиха да видят какво правят Хидт и Ирландеца.
Бонд пъхна слушалка в ухото си, насочи камерата на телефона към четиримата и започна да подслушва с приложение, разработено от Сану Хирани. Микрофонът възстановяваше разговор, наблюдаван през прозорци или прозрачни врати, като четеше вибрациите върху стъклото или други гладки повърхности наблизо и комбинираше звуковите модулации с визуална информация на движенията на устните и бузите, израза на очите и езика на тялото. При подобни обстоятелства микрофонът възстановяваше разговори с точност осемдесет и пет процента.
— Говорят за съоръжение на „Зелена инициатива“, легалната му фирма — каза Бонд на другите, след като изслуша разговора. По дяволите.
— Погледни копелето — прошепна американецът. — Знае, че след половин час ще умрат деветдесет и няколко души, а сякаш обсъжда с продавач в магазин пикселите на широкоекранен телевизор.
Телефонът на Насад зажужа. Той прие обаждането и заговори на отсечен арабски, част от който Бонд успя да дешифрира. Получаваше информация за фабриката. Насад затвори и обясни на агентите, че мястото е собственост на дубайския гражданин Махди ал Фулан. Картината потвърди, че Ал Фулан е човекът, с когото са Хидт и Ирландеца. Той не беше заподозрян във връзки с терористи, не беше ходил в Афганистан и изглежда беше само инженер и бизнесмен. Обаче проектираше и продаваше продуктите си на военни диктатори и търговци на оръжия. Наскоро беше изобретил скенер за противопехотни мини, който различаваше униформите и отличителните символи на врагове и приятели.