Радиус на взрива… — припомни си Бонд.
Разговорът в склада се възобнови. Бонд наклони глава и отново се заслуша.
— Искам да тръгна за… събитието — каза Хидт на Ирландеца. Махди и аз ще отидем там. — Той се обърна към арабския си партньор със зловещи жадни очи. — Не е далеч, нали?
— Не. Може да отидем пеша.
— Може би ти и Стела ще поработите върху някои технически детайли — рече Хидт на Ирландеца.
Дън се обърна към жената, а Хидт и арабинът изчезнаха в склада.
Бонд затвори приложението и се обърна към Лайтър.
— Хидт и Ал Фулан отиват на мястото, където ще се състои атаката. Ще вървят пеша. Смятам да ги проследя. Вижте дали ще откриете нещо друго тук. Жената и Ирландеца ще останат. Промъкнете се по-наблизо, ако можете. Ще ви се обадя, когато разбера какво става.
— И още как отвърна тексасецът.
Насад кимна.
Бонд провери валтера си и отново го сложи в кобура.
— Почакай, Джеймс — рече Феликс. — Спасяването на онези деветдесет и няколко човека може да разкрие намеренията ти. Ако загрее, че си го погнал, Хидт може да изчезне, да се скрие и да не го намериш, докато измисли нов Инцидент 20. И тогава ще внимава много повече да го запази в тайна. Ако го оставиш да направи онова, което си е наумил, той няма да разбере за теб.
— Искаш да кажеш да ги пожертвам.
Американецът издържа на погледа на Бонд.
— Изборът е труден. Не знам как бих постъпил аз, но трябва да помислиш.
— Вече мислих. Те няма да умрат.
Бонд забеляза, че двамата мъже излизат от комплекса.
Лайтър изтича приведен към сградата, вмъкна се през малък прозорец и безшумно изчезна от другата страна. Отново се показа и направи знак на Насад да отиде при него.
Бонд се провря през дупката в оградата и тръгна след двете мишени. Хидт и Ал Фулан изминаха няколко преки, криволичейки по уличките в индустриалния район, и влязоха в закрития пазар в Дейра стотици сергии и обикновени магазинчета, където човек можеше да си купи злато, подправки, обувки, телевизори, аудио- и видеодискове, шоколадови десерти „Марс“, сувенири, играчки, близкоизточни и западни дрехи… буквално всичко, което може да си представи. Само част от хората там, изглежда, бяха родени в Емирствата. Бонд чу откъслечни разговори на тамилски, малаялам, урду и тагалог, но относително малко арабски. Пазарът гъмжеше от стотици купувачи. На всяка сергия и във всеки магазин се водеха разпалени пазарлъци, трескаво се размахваха ръце, мръщеха се чела и се разменяха накъсани думи.
„Купувай“…
Бонд вървеше на дискретно разстояние и търсеше следи от своята цел хората, които щяха да умрат след двайсет и пет минути.
Какво си беше наумил Вехтошаря? Генерална репетиция в очакване на кръвопролитието в петък, което щеше да бъде десет или двайсет пъти по-лошо? Или случаят нямаше нищо общо с Инцидент 20? Вероятно Хидт използваше ролята си на международен бизнесмен като прикритие. Бяха ли той и Ирландеца нещо повече от наемни убийци?
Бонд се промъкваше през блъсканицата от търговци, купувачи, туристи и докери, които товареха платноходки. Имаше страшно много хора сега, точно преди магхриб, молитвата по залез-слънце. Дали пазарът щеше да бъде мястото на атаката?
И после Хидт и Ал Фулан излязоха от пазара и продължиха да вървят още половин пресечка. По едно време спряха и се втренчиха в модерна сграда, висока три етажа, с големи прозорци и изглед към Дубай Крийк, пълна с мъже, жени и деца. Бонд се приближи и видя табелка на арабски и английски. Музей на Емирствата.
Това беше мишената. И беше много добре подбрана. Бонд огледа мястото. Най-малко стотина души се разхождаха на партера и сигурно имаше много повече на горните етажи. Между музея и Крийк имаше само едно тясно шосе, което означаваше, че за аварийните превозни средства ще бъде трудно да се приближат до сцената на касапницата.
Ал Фулан се огледа неспокойно, но Хидт влезе. Двамата изчезнаха в тълпата.
Няма да позволя тези хора да умрат — реши Бонд, пъхна слушалката в ухото си и отвори приложението за подслушване на телефона си. Той плати малка входна такса, сля се с група западни туристи и се промъкна по-близо до двамата, които следеше.
Не преставаше да мисли за думите на Феликс Лайтър, Спасяването на хората наистина можеше да предупреди Хидт, че някой е по петите му.
Какво би направил М. при тези обстоятелства?
Бонд предположи, че старецът би пожертвал деветдесетте, за да спаси хиляди. Той беше служил като адмирал на активна служба в Кралската флота. Офицерите на това ниво непрекъснато трябваше да взимат подобни трудни решения.