Но, по дяволите — помисли си Бонд. — Трябва да направя нещо. Той видя тичащи насам-натам деца, мъже и жени, които разглеждаха експонатите и оживено разговаряха, смеещи се хора и други, които кимаха прехласнати от интерес, докато екскурзоводът обясняваше.
Хидт и Ал Фулан влязоха навътре в сградата. Какво правеха? Смятаха да оставят взривно устройство? Вероятно го бяха изработили в Марч, ако това беше целта им тук.
Или индустриалният проектант Ал Фулан беше изобретил нещо за Хидт.
Бонд обиколи голямото мраморно фоайе, пълно с арабско изкуство и антики. Огромен позлатен полилей осветяваше помещението. Бонд небрежно насочи микрофона към двамата мъже. Улови десетки откъслечни разговори на други хора, но нищо от Хидт и Ал Фулан. Ядоса се на себе си, настрои уреда по-внимателно и най-после чу гласа на Хидт:
— Отдавна очаквам този момент. Трябва още веднъж да ти благодаря, че го осъществи.
— С удоволствие правя каквото мога — отвърна Ал Фулан. — Хубаво е, че работим заедно.
— Трябва да снимам телата — разсеяно прошепна Хидт.
— Да, разбира се. Каквото искаш, Северан.
Колко близо може да отида до труповете?
— Наближава седем — продължи Хидт. — Готови ли сме?
Какво да направя? — отчаяно се запита Бонд. — Ще умрат хора.
Целта на врага диктува реакцията ти.
Той забеляза противопожарна аларма на стената. Можеше да я включи и да евакуира сградата. Но видя и камери за наблюдение, и пазачи. Веднага щяха да го разпознаят като човека, дръпнал лоста, и въпреки че щеше да се опита да избяга, охраната и полицаите можеше да го задържат и да намерят оръжието му. Хидт можеше да види лицето му. Лесно щеше да се досети какво се е случило и мисията щеше да пропадне.
Имаше ли по-уместна реакция?
Не можа да измисли нищо по-добро и се запромъква към таблото с противопожарната аларма.
Седем без пет.
Хидт и Ал Фулан вървяха бързо към врата в дъното на фоайето. Бонд застана до алармата. Беше в обсега на трите камери.
И единият пазач беше на не повече от шест-седем метра от него. Той видя Бонд и вероятно забеляза, че поведението му не е точно на безгрижен западен турист в исторически музей. Мъжът наведе глава и заговори по микрофон, прикрепен на рамото му.
Пред Бонд семейство се възхищаваше на диорама на надбягване с камили. Момченцето и бащата се смееха на комичните образи.
Седем без четири минути.
Ниският дебел пазач се обърна към Бонд. Носеше, пистолет и беше разкопчал кобура си.
Седем без три минути.
Пазачът тръгна. Ръката му беше близо до пистолета.
Хидт и Ал Фулан бяха само на двайсетина крачки.
Бонд посегна към лоста на противопожарната аларма.
Двайсет и девета глава
В същия миг по високоговорителите прозвуча съобщение на арабски.
Бонд спря да го чуе. Разбра по-голямата част.
Господа, моля онези, които имат билети за изложбата в седем часа, да минат през вратата за северното крило.
Това беше входът, към който се приближаваха Хидт и Ал Фулан в дъното на главното фоайе. Те не излизаха от музея. Ако там щяха да умрат хора, защо двамата не бягаха?
Бонд остави противопожарното табло и се отправи към вратата. Пазачът го изгледа още веднъж, а после се обърна и закопча кобура си.
Хидт и партньорът му стояха на входа за специалното шоу, на което музеят беше домакин. Бонд най-после разбра и бавно изпусна затаения си дъх. Заглавието на изложбата беше „Смърт в пясъците“. Бележка на вратата обясняваше, че през есента археолози са открили масов гроб, датиращ от хиляда години, близо до оазиса Лиуа в Абу Даби, на стотина километра от Персийския залив. Цяло номадско арабско племе, деветдесет и двама души, било нападнато и избито. След битката се разразила буря, която затрупала телата. Когато селището беше открито миналата година, останките бяха намерени напълно запазени в горещите сухи пясъци.
Изложбата беше на изсушените трупове, положени точно както са били открити, във възстановка на селището. Телата бяха скрити от общата публика. Специалното шоу в седем тази вечер, на което щяха да присъстват само мъже, беше за учени, лекари и преподаватели. Труповете не бяха покрити. Ал Фулан очевидно беше успял да намери билет за Хидт.
Бонд едва не се изсмя на глас. Обзе го облекчение, а после мрачно си помисли, че едва не беше провалил мисията заради деветдесет души, които бяха мъртви от едно хилядолетие.