И след това настроението му стана още по-мрачно, докато гледаше в голямата изложбена зала и съзираше гледки от панорамата на смъртта изсъхнали трупове, някои запазили повечето си кожа, която се беше набръчкала и съсухрила. Други представляваха предимно скелети. Ръцете им бяха протегнати, сякаш в последна молба за милост. Имаше съсухрени тела на майки, прегърнали децата си. Очните им ябълки бяха празни, пръстите тънки като вейки, а устните изкривени в ужасяващи усмивки от опустошенията на времето и разложението.
Бонд погледна лицето на Хидт, докато Вехтошаря се беше втренчил в жертвите. Той беше във възторг, а в очите му блестеше похот. Дори Ал Фулан изглеждаше обезпокоен от удоволствието, което деловият му партньор демонстрираше.
Не бях чувал такава радост от перспективата да убиеш някого…
Хидт правеше снимка след снимка. Многократното проблясване на мобилния му телефон обливаше труповете в ярка светлина и ги правеше още по-свръхестествени и страховити.
Каква загуба на време, по дяволите — ядоса се Бонд. Всичко, което научи от пътуването, беше, че Хидт има някаква шикозна нова машина за рециклиране на отпадъци и че се надървя от образи на мъртъвци. Дали и Инцидент 20, каквото и да беше това, също бе погрешно тълкуване на засечената информация? Бонд се замисли за точните думи на оригиналното съобщение и стигна до извода, че планираното за петък е реална заплаха.
… Хиляди жертви в началото. Британските интереси неблагоприятно засегнати. Трансферът на финанси, както обсъдихме.
Това ясно описваше атака.
Хидт и Ал Фулан се придвижваха по-навътре в изложбената зала и тъй като нямаше специален билет, Бонд не можа да ги проследи по-нататък. Но Хидт отново заговори. Бонд вдигна телефона до ухото си.
— Искрено се надявам, че разбираш за онова твое момиче. Как ѝ беше името? — попита Хидт.
— Стела — отвърна Ал Фулан. — Не, нямаме избор, Когато разбере, че няма да напусна съпругата си, тя ще бъде риск. И честно казано, напоследък е много досадна.
— Партньорът ми оправя всичко. Ще я заведе в пустинята и тя ще изчезне. Каквото и да направи, ще бъде ефективно. Той е изумителен в планирането… във всичко.
Ето защо Ирландеца беше останал в склада.
Ако той се готвеше да убие Стела, тогава в пътуването наистина имаше нещо повече от легален бизнес. Бонд трябваше да предположи, че това е свързано с Инцидент 20. Той бързо излезе от музея и се обади на Феликс Лайтър. Трябваше да спасят младата жена и да научат какво знае.
Мобилният телефон на Лайтър иззвъня четири пъти и после се включи на гласова поща. Бонд опита отново. Защо американецът не отговаряше, по дяволите? Дали в момента той и Насад се мъчеха да спасят Стела и се биеха с Ирландеца или шофьора? Или и с двамата?
Позвъни още веднъж. Пак гласова поща. Бонд хукна, проправяйки си път през пазара, докато натрапчиви гласове, призоваващи правоверните към молитва, изпълниха небето по залез.
Изпотен и задъхан, той пристигна в склада на Ал Фулан след пет минути. Лимузината на Хидт беше изчезнала. Бонд се провря през дупката, която бяха изрязали в телената ограда. Прозорецът, през който Лайтър се бе вмъкнал, сега беше затворен. Бонд се втурна към склада, използва шперц и отключи страничната врата. Влезе вътре и извади валтера.
В помещението, изглежда, нямаше никого, въпреки че някъде наблизо се чуваше силен вой на машина.
Нямаше следа от младата жена.
И къде бяха Лайтър и Насад? Само няколко секунди по-късно Бонд научи отговора на този въпрос, поне донякъде. В стаята с малкия отворен прозорец намери пресни петна от кръв на пода. Имаше следи от борба. Наоколо бяха разхвърляни няколко инструмента и пистолетът и телефонът на Лайтър.
Той си представи онова, което може би се беше случило. Лайтър и Насад се бяха разделили и американецът се беше скрил тук. Той сигурно бе наблюдавал Ирландеца и Стела, когато арабският шофьор се бе промъкнал зад гърба му и го беше ударил с гаечен ключ или тръба. Дали го беше завлякъл в багажника на колата и закарал в пустинята заедно със Стела?
Бонд стисна пистолета и тръгна към вратата, откъдето се чуваше звукът на машина.
Смрази се на мястото си, когато погледна вътре.
Мъжът в синьото сако, който го беше следил, влачеше изпадналия в безсъзнание Феликс Лайтър към една от огромните машини за разфасоване и сортиране на отпадъци. Агентът на ЦРУ се просна с краката напред на конвейерната лента, която не се движеше, въпреки че машината работеше. Двете грамадни метални плочи отстрани на лентата излизаха напред и почти се допираха, а после се отдръпваха, за да приемат нова партида боклук.