Краката на Лайтър бяха само на два метра от тях. След миг щяха да бъдат размазани на каша.
Нападателят вдигна глава, намръщи се и се втренчи в натрапника.
Бонд се прицели в него и извика:
— Ръцете отстрани до тялото!
Мъжът се подчини, но изведнъж се хвърли наляво, натисна бутон на машината и изтича навън.
Конвейерната лента тръгна напред. Лайтър се придвижваше към дебелите стоманени плочи, които се приближаваха на разстояние петнайсет сантиметра една от друга и после се отдалечаваха, за да пропуснат още отпадъци по пътя им.
Бонд хукна към таблото и натисна червения бутон за изключване, а после побягна след нападателя, но мощният мотор не спря веднага. Лентата продължи да носи приятеля му към смъртоносните плочи, които безпощадно пулсираха напред и назад.
— Господи…! — Бонд прибра валтера в кобура и се върна. Сграбчи Лайтър, който беше по-тежък от него с повече от шест килограма, и се помъчи да го издърпа от машината, но конвейерната лента имаше остри зъбци за по-добро захващане и дрехата на Феликс се закачи.
Главата му увисна. В очите му се появи кръв. Лентата продължаваше да го носи към компресиращия механизъм.
Оставаха четирийсет и пет сантиметра, четирийсет… трийсет.
Бонд скочи върху лентата и заби крак в рамката, а после уви сакото около ръцете си и задърпа ожесточено. Инерцията намаля, но огромният мотор не спря да движи лентата. Плочите сновяха напред и назад.
Лайтър беше на двайсет, а после и на петнайсет сантиметра от плочите, които щяха да направят на пихтия ходилата и глезените му. Мускулите на ръцете и краката на Бонд агонизираха. Той задърпа още по-силно и изпъшка от усилието.
Седем сантиметра…
Най-после лентата спря. Плочите също, издавайки хидравлична въздишка.
Опитвайки се да си поеме дъх, Бонд протегна ръце и измъкна панталоните на американеца от зъбците на лентата, измъкна го и го сложи да легне на пода. След това извади оръжието си и се втурна към товарното отделение, но там нямаше и следа от мъжа в синьо. Той се огледа за други заплахи и след това се върна при агента на ЦРУ, който се съвземаше. С негова помощ Лайтър бавно се надигна, седна и се ориентира.
— Не мога да те оставя сам дори за пет минути — подхвърли Бонд, прикривайки ужаса, който беше изпитал от вероятната смърт на приятеля си, прегледа раната и я избърса с парцал, който намери наблизо.
Феликс се втренчи в машината и поклати глава, а после едрото му лице се разтегли в познатата усмивка.
— Вие, британците, винаги нахлувате в неподходящия момент. Тъкмо щях да го завра там, където исках.
— Болница? — попита Бонд. Сърцето му блъскаше от усилията да спаси Лайтър и от облекчение от благополучния край.
— Не. — Американецът огледа окървавения парцал, но изглеждаше повече ядосан, отколкото ранен. — По дяволите, Джеймс, изпуснахме крайния срок! Деветдесетте души?
Бонд му разказа за изложбата.
Смехът на Феликс прозвуча като дрезгав лай.
— Какво прецакване! Изтълкували сме го погрешно, братко. Оказва се, че Хидт се надървя от трупове. И иска снимки? Човекът има съвсем нова концепция за порното.
Бонд взе телефона и оръжието на Лайтър и му ги даде.
— Какво се случи, Феликс?
Очите на Лайтър станаха неподвижни.
— Шофьорът на лимузината влезе в склада веднага след като ти тръгна. Видях, че той и Ирландеца разговарят и поглеждат към жената. Разбрах, че се готви нещо. И това означава, че тя знае нещо. Реших да постъпя хитро и да я спася. Да се представим за инспектори по безопасността или нещо подобно. Преди обаче да се намеся, те сграбчиха жената, завързаха я, запушиха устата ѝ и я повлякоха към кабинета. Изпратих Юсуф да ги пресрещне от другата страна и тръгнах след тях, но негодникът ме хвана, преди да направя и десетина крачки. Беше онзи от мола, „опашката“ ти.
— Знам. Видях го.
— Копелето знае бойни изкуства. Така ме фрасна, че ми причерня пред очите.
— Каза ли ти нещо?
— Сумтя много, когато ме халоса.
— С Ирландеца ли работеше или с Ал Фулан?
— Не разбрах. И тях не ги видях.
— А жената? Трябва да я намерим, ако можем.
— Те вероятно отиват в пустинята. Ако ни е провървяло, Юсуф ги следи. Може да се е опитал да ми се обади, докато бях в несвяст.
С помощта на Бонд агентът се изправи на крака. Взе телефона и натисна копче за бързо избиране.
Някъде наблизо се чу чуруликане на телефон, весела електронна мелодия, но приглушена.