Мобилният телефон на Бонд забръмча. Отдел „Т“ му бяха запазили билет за нощен полет на „Еър Емиратс“ за Кейптаун. Самолетът излиташе след три часа. Бонд остана доволен от избора на превозвача. Авиолинията на Емирството старателно избягваше да се превърне в поредната пазарна институция и предлагаше на пътниците си качествени услуги, типични за златната ера на пътуванията по въздуха преди петдесет-шейсет години. Бонд каза на Феликс, че заминава, и добави:
— Хайде да хапнем нещо.
Американецът повика сервитьора и поиска плато с мезета.
— А после ни донеси морски костур на скара. И да го обезкостят, ако обичат.
— Добре, сър.
Бонд поръча бутилка хубаво „Шабли“, първа реколта. Двамата мълчаливо отпиха от охладените чаши. След малко пристигна първото блюдо — кюфтета кофта, маслини, хумус — хранителна паста, направена от нахут и сусамов тахан с овкусители — зехтин, чесън, червен пипери лимонов сок, сирене, патладжан, ядки и най-хубавите питки, които Бонд беше вкусвал. Двамата започнаха да се хранят. След това сервитьорът прибра остатъците и донесе главното ястие. Бялата риба вдигаше пара и беше сложена върху подложка от стръкчета леща. Беше много вкусна и крехка, но месеста. Бонд беше изял само няколко залъка, когато телефонът му зажужа. Екранът показа само кода на британски правителствен номер. Той си помисли, че може би Фили звъни от друг кабинет, затова отговори на обаждането.
И мигновено съжали.
Трийсет и първа глава
— Джеймс! Джеймс! Познай кой е! Пърси. Отдавна не сме разговаряли.
Сърцето на Бонд се сви.
Лайтър се намръщи, като видя стъписването на лицето му.
— Пърси… да.
— Добре ли си? Надявам се, че нямаш наранявания, които изискват нещо повече от пластир.
— Добре съм.
— Радвам се да го чуя. Тук нещата напредват бързо. Шефът ти информира всички за плана „Геена“. Ти вероятно си бил твърде зает да бягаш от правосъдието, за да поддържаш връзка. — Озбърн-Смит направи кратка пауза и сетне продължи. — Аха. Занасям те, Джеймс. Всъщност се обаждам по няколко причини и първата е да се извиня.
— Нима? — подозрително попита Бонд.
Гласът на човека от Трето управление стана сериозен:
— Трябва да призная, че сутринта в Лондон имах тактически екип, готов да хване Хидт на летището и да го доведе на чай и разговор, но се оказа, че ти си прав. „Наблюдателите“ засякоха част от текст и успяха да го разкодират. Почакай. Ще цитирам от записа. И така, нещо изпращява и после се чува: „Северан има трима главни партньори… Всеки от тях може да натисне копчето, ако Северан го няма“. Ето защо арестуването му наистина щеше да бъде катастрофа, точно както ти каза, Джеймс. Другите щяха да се скрият в миша дупка и ние щяхме да загубим възможността да разберем какво е планът „Геена“ и да им попречим. — Озбърн-Смит млъкна, за да си поеме дъх. — Държах се малко надменно, когато се запознахме и съжалявам и за това. Искам да работя с теб по случая, Джеймс. Приемаш ли извиненията ми? Да забравим, каквото било — било, като с вълшебна пръчица, а?
Бонд беше научил, че в света на разузнаването съюзниците ти искат прошка за прегрешенията си срещу теб толкова често, колкото и враговете. Той предположите разкаянието на Пърси донякъде се основава на желанието му да остане в играта заради част от славата, но нямаше нищо против. Интересуваше го само да разбере какво представлява планът „Геена“ и да предотврати смъртта на хиляди хора, затова можеше да се възползва от подкрепата на Трето управление.
— Разбира се.
— Хубаво. Шефът ти ни изпрати сигнал за онова, което си намерил в Марч, и аз действам по уликите. „Радиусът на взрива“ очевидно се отнася за импровизирано взривно устройство, затова търсим съобщения за експлозиви. И знаем, че извършено „в срок“ деянието ще донесе някому „пет милиона английски лири“. Помолих в Английската банка дами върнат някои услуги и да проверят трансферните операции.
Бонд също беше мислил да се обади на банката с молба да маркират подозрителни финансови операции. Но в днешно време пет милиона лири бяха джобни пари и той реши, че ще предизвика твърде много реакции, ако продължи да се рови. Въпреки това нямаше да навреди, ако Озбърн-Смит се пробва.
— Колкото до потвърждаването на „курса“, докато не разберем повече, не знаем кой самолет или кораб да подслушваме, но съм предупредил хората от авиацията и пристанищата да действат бързо, ако се наложи.