— Добре — каза Бонд, без да добавя, че е помолил Бил Танър да направи същото. — Току-що научих, че Хидт, приятелката му и Ирландеца ще пътуват за Кейптаун.
— Кейптаун? Струва си да се позамисля. Да надникна дълбоко в душата на Хидт, така да се каже.
Бонд предположи, че това е другарска шега.
— В Южна Африка е една от най-големите бази на „Зелена инициатива“. Вторият дом на Хидт. Обзалагам се, че „Геена“ има връзка с тази страна. Там са заложени много британски интереси.
Разказа и за Ал Фулан и смъртта на младата жена.
— Научихме, че Хидт се възбужда от снимки на трупове. И че фирмата на арабина вероятно има нещо общо с „Геена“. Той снабдява с оборудване търговци на оръжия и военни диктатори.
— Така ли? Интересно. Това ми напомни да ти кажа да видиш снимката, която ти изпращам. Вече би трябвало да си я получил.
Бонд минимизира екрана на активното обаждане на мобилния си телефон и отвори прикрепен файл. Снимката беше на Ирландеца.
— Да, това е той — потвърди Бонд.
— И аз така си помислих. Името му е Ниъл Дън.
Озбърн-Смит го произнесе буква по буква.
— Как го откри?
— На кадри от камерите за наблюдение на Гатуик. Няма го в базата данни, но накарах моя неуморен персонал да сравни снимката с уличните камери в Лондон. Имаше няколко попадения отблизо на мъж със странен бретон. Инспектираше тунелите на сградата на „Зелена инициатива“ близо до Виктория Ембанкмънт. Това е най-новото подземен трансфер и събиране на отпадъци. Улиците са чисти и туристите са доволни. Няколко наши момчета се престориха на работници от общината, снимаха го и откриха истинското му име. Изпратих файла на МИ5, Скотланд Ярд и твоя главен координатор.
— Каква е историята на Дън? — попита Бонд. Рибата пред него изстиваше, но той беше изгубил интерес към нея.
— Любопитна. Роден е в Белфаст, следвал и архитектура, и инженерство и завършил като отличник на випуска, а след това станал сапьор в армията.
Сапьорите бяха военни инженери, войници, които строяха мостове, летища и бомбоубежища за войската и зареждаха и разчистваха минни полета. Бяха известни с уменията си да импровизират при конструирането на нападателни и отбранителни съоръжения с каквито припаси разполагат и при съвсем не идеални условия.
Бил Танър от ГМР беше сапьор, мил и възпитан човек и любител на голфа, но като главен координатор беше един от най-умните и опасни хора, които Бонд познаваше.
— След като напуснал армията, Дън станал инженерен инспектор на свободна практика — продължи Озбърн-Смит. Не знаех, че съществува такава професия, но се оказа, че при построяването на сграда, кораб или самолет проектът трябва да бъде инспектиран на стотици етапи. Дън преглежда работата и одобрява или не одобрява. Той очевидно е на върха на играта — намира недостатъци, които никой друг не забелязва. Но изведнъж напуснал и станал консултант, според Данъчната служба. И в това е адски добър. Печели двеста бона годишно… и няма фирмена емблема или симпатичен талисман като Уенлоки Мандевил, символите на Олимпийските игри в Лондон през 2012 година.
Бонд установи, че след извинението не се дразни толкова от остроумията на Озбърн-Смит.
— Вероятно така са се запознали. Дън е инспектирал нещо за „Зелена инициатива“ и Хидт го е наел.
— Според проучванията в базите данни Дън често е ходил в Кейптаун през последните няколко години добави Пърси. Има апартамент там и в Лондон. Между другото, претърсихме жилището му тук, но не намерихме нищо интересно. Записите на пътуванията му показват, че е бил в Индия, Индонезия, Карибите и на няколко други места, където се е мътило нещо лошо. Предполагам, че работи върху нови аванпостове за шефа си. В Уайтхол все още се съмняват за Афганистан, но на мен не ми пука за теориите им. Убеден съм, че ти си по следите на парите, Джеймс.
— Благодаря, Пърси. Много ми помогна.
— Радвам се, че ти услужих.
Думите, които Бонд беше помислил за снизходителни вчера, сега прозвучаха искрено.
Те затвориха и той разказа на Феликс Лайтър какво е научил Озбърн-Смит.
— Значи онова плашило Дън е инженер? В Америка им викат перковци.
В ресторанта влезе уличен търговец и тръгна от маса на маса да продава рози.
Лайтър проследи погледа на Бонд.
— Виж какво, Джеймс, похапнах си чудесно, но ако мислиш да подпечаташ сделката с букет, няма да стане.
Бонд се усмихна.
Търговецът се приближи до съседната маса и подаде цвете на младата двойка, седнала там.
— Заповядайте — каза той на младата жена. — Прекрасната дама получава цвете безплатно, с комплименти от мен — добави човекът и отмина.