След миг Бонд повдигна салфетката си и отвори плика, който незабелязано беше извадил от джоба на уличния търговец.
И запомнѝ — цветя…
Той дискретно разгледа фалшивото разрешително за носене на оръжие в Южна Африка, надлежно подписано и подпечатано.
— Трябва да тръгваме — каза и погледна колко е часът. Не искаше да срещне Хидт, Дън и жената, докато излиза от хотела.
— Чичо Сам ще почерпи — рече Феликс и уреди сметката.
Двамата излязоха от бара, измъкнаха се през страничната врата и се отправиха към паркинга.
След половин час бяха на летището.
Стиснаха ръцете си и Лайтър прошепна:
— Юсуф беше страхотен сътрудник, но преди всичко приятел. Ако видиш копелето със синьото сако и имаш възможност да стреляш, не се колебай, Джеймс.
Сряда
Полета на смъртта
Трийсет и втора глава
Боингът на „Еър Емиратс“ плавно рулираше по пистата към сградата на летището в Кейптаун. Джеймс Бонд се протегна и нахлузи обувките си. Чувстваше се освежен. Скоро след излитането от Дубай той се беше почерпил с две чашки „Джим Бийм“ с малко вода. Питието свърши работа и Бонд изкара седем часа блажен, непрекъснат сън. Сега четеше съобщенията от Бил Танър.
Свръзка: капитан Джордан, отдел „Разследване и бор ба с престъпността“ от полицията на Южна Африка. Джордан ще те посрещне лично на летището. Наблюдението на Хидт е активно.
Последва второ съобщение.
Предполага се, че Грегъри Лам от МИ6 все още е в Еритрея. По мнението на всички тук, избегни го, ако е възможно.
Дойде и последното.
Радвам се, че ти и Озбърн-Смит сте се целунали и сдобрили. Кога ще бъде ергенското парти?
Бонд не можа да не се усмихне.
Самолетът спря пред сградата и стюардесата изпя литургията на приземяването, с която той беше твърде добре запознат.
— Отваряме вратите. Госпожи и господа, моля, внимавайте, когато отваряте шкафчетата над главите си. Съдържанието може да се е разместило по време на полета.
Благословено бъди, дете мое, защото Съдбата реши да те върне благополучно на земята… поне този път.
Бонд извади чантата с лаптопа си, взе куфара, където беше оръжието му, и тръгна към гишето на имиграционните власти в оживената зала. Служителят летаргично подпечата паспорта му. След това Бонд премина в митническата зала и показа разрешителното си да носи огнестрелно оръжие на начумерения служител, за да може да вземе куфара си. Човекът се втренчи изпитателно в него. Бонд почувства напрежение и се запита дали ще има проблем.
— Добре, добре — каза мъжът. Едрото му, лъснало от пот лице се изду още повече от властта на чиновническия му пост. — А сега ми кажете истината.
— Истината? — спокойно попита Бонд.
— Да. Как се доближавате до антилопите куду или планински скачач, за да използвате пистолет, когато ловувате?
— Това е предизвикателство — отвърна Бонд.
— Да, и още как.
Бонд се намръщи.
— Не ходя на лов за планински скакачи.
— Не? От тях става най-хубавата пастърма.
— Може би, но отстрелването на планински скакач е лош късмет за Англия на игрището за ръгби.
Митничарят се засмя силно, стисна ръката на Бонд и му кимна да се насочи към изхода.
Залата за пристигащи пътници беше препълнена. Повечето хора бяха в западняшки дрехи, въпреки че някои носеха традиционни африкански облекла — богато украсени мъжки ризи дашики, а жените — дълги роби кенте от памук и коприна и забрадки, всичките в ярки цветове. Имаше и мюсюлмански мантии и шалове, и няколко сари.
Докато си проправяше път през тълпата, Бонд долови няколко отличителни чужди езика и много повече диалекти. Беше заинтригуван от цъкащия звук в африканските езици. В някои думи тук устата и езикът произвеждаха същата тази съгласна. Най-много я имаше в койсан, говорен от коренното население в тази част на Африка, въпреки че зулусите и народността кхоса също цъкаха. Бонд се беше опитвал, но възпроизвеждането на този звук беше невъзможно.
Когато свръзката му, капитан Джордан, не се появи веднага, той отиде в едно кафене, отпусна се на стола пред бара и си поръча двойно еспресо. Изпи го, плати и излезе навън, оглеждайки красива делова жена. Тя беше на около трийсет и пет години, с екзотични високи скули. В гъстите ѝ вълнисти коси имаше няколко преждевременно побелели кичура, които допринасяха за чувствения ѝ вид. Тъмночервеният ѝ костюм над черната риза беше тесен и подчертаваше закръглена, но стегната и атлетична фигура.