Бонд му се усмихна и се обърна към Джордан.
— Споменахте за вражески елемент на летището.
— От имиграционните власти научихме, че от Дубай е пристигнал един мъж горе-долу по същото време като вас. Пътувал е с фалшив британски паспорт. Открихме това едва след като той мина през митническата проверка и изчезна.
Брадатият, когото Бонд беше сбъркал с Джордан? Или мъжът със синьото сако в търговския център край брега на Дубай Крийк? Бонд ги описа.
— Не знам — троснато отвърна Джордан. — Както казах, единствената ни информация е документална. Тъй като той не влизаше в сметките ни, реших, че е най-добре да не ви посрещам лично на летището в залата за пристигащи пътници, и изпратих моите офицери. — Тя изведнъж се наведе напред и попита: — Забеляза ли някого?
— Не, капитане, не ни следят.
— Изглеждате притеснена за наблюдението — отбеляза Бонд.
— Южна Африка е като Русия — отговори Джордан. — Старият режим падна и светът тук е съвсем нов. Това привлича хора, които искат да спечелят пари, да се забъркат в политиката и всякакви други неща. Понякога законно, друг път не.
— Имаме поговорка — обади се Нкози. — „С многото възможности идват и много действащи лица“. Ние, полицаите, винаги я имаме предвид и често поглеждаме през рамо. И вие ще постъпите разумно, ако правите същото, капитан Бонд.
Трийсет и трета глава
Полицейското управление на Баютенкант Стрийт в центъра на Кейптаун приличаше по-скоро на приятен хотел, отколкото на правителствена сграда. Зданието беше на два етажа, със стени от почистени червени тухли и покрив от червени керемиди и гледаше към широко, чисто авеню, осеяно с палми и джакаранда.
Шофьорът спря да ги остави там. Джордан и Нкози стъпиха на тротоара и се огледаха. Не видяха знаци за наблюдение или заплаха и административният офицер махна на Бонд да слезе. Той взе чантата с лаптопа и куфара си и ги последва.
Бонд влезе в сградата и примига от изненада от онова, което видя. Имаше плакет, на който пишеше: Servamus et Servimus, „Пазим и служим“. Той предположи, че това е девизът на южноафриканската полиция.
Онова, което обаче го стресна, беше, че двете латински думи са зловещо ехо на името на Северан Хидт.
Без да чака асансьора, Джордан се качи по стълбите на първия етаж. Скромният ѝ кабинет беше отрупан с книга и професионални списания, карти на Кейптаун и Уестърн Кейп. Имаше и сто и двайсет годишна карта в рамка на източното крайбрежие на Южна Африка, която показваше района Натал, част от пристанището на Дърбан и град Лейдисмит, загадъчно оградени със старо, избеляло мастило. На север бяха изобразени Зулуленд и Суазиленд.
На бюрото ѝ бяха сложени снимки в рамки. На едната русокос мъж и чернокожа жена се държаха за ръце. Имаше ги на още няколко фотографии. Бонд предположи, че това са родителите ѝ. Преобладаваха снимките на възрастна жена в традиционно африканско облекло и няколко деца. Бонд реши, че не са на Джордан. Нямаше нейни снимки с мъж.
Спомни си, че тя е разведена.
Бюрото ѝ беше отрупано с петдесетина папки. Като шпионажа, и светът на полицията изисква много повече писане на доклади, отколкото огнестрелни оръжия и технически джунджурии.
Въпреки късната есен в Южна Африка, времето беше меко и в кабинета беше топло. След миг колебание Джордан съблече червеното си сако и го окачи. Черната ѝ блуза беше с къси ръкави и Бонд видя голяма ивица пудра на вътрешната горна страна на дясната ѝ ръка. Тя не приличаше на човек, който харесва татуировки, но може би криеше някоя. После той реши, че фондьотенът прикрива дълъг и широк белег.
Златен кръст за храброст…
Настани се срещу нея до Нкози, който разкопча сакото си и седна с изправени рамене.
— Полковник Танър каза ли ви каква е мисията ми тук? — попита Бонд.
— Само че разследвате Северан Хидт по въпрос, свързан с националната сигурност.
Бонд им разказа онова, което знаеха за Инцидент 20 — или плана „Геена“, и предстоящите убийства в петък.
Високото чело на Нкози се сбърчи. Джордан прие информацията със спокойни очи и притисна длани една до друга. На средните пръсти на двете си ръце носеше скромни пръстени.
— Разбирам. Достоверни ли са доказателствата?
— Да. Това изненадва ли ви?
— Северан Хидт е малко вероятно зло — монотонно отговори Джордан. — Разбира се, ние знаем за него. Той има договори за събиране и рециклиране на отпадъци в много от големите градове на Южна Африка Претория, Дърбан, Порт Елизабет, Йоханесбург и тук, на запад. Направил е куп добри неща за нашата нация. Както знаете, в момента сме в преход и миналото ни е довело до проблеми с околната среда. Копаенето на мини за злато и диаманти, бедността и липсата на инфраструктура са се отразили на страната ни. Събирането на отпадъците беше сериозен проблем в малките селища и гетата. За да компенсира неправилното разпределение на населението, причинено от Закона за сегрегацията по времето на апартейда, правителството построи жилищни квартали локаси или локации, както се наричат, където хората да живеят вместо в колиби. Но дори там населението е толкова многобройно, че събирането на боклука не може да се извършва ефективно или изобщо няма такова. Болестите са проблем. Северан Хидт промени много от всичко това. И прави дарения за борбата със СПИН и облекчаване на глада.