Повечето сериозни престъпни организации имат специалисти по връзки с обществеността — помисли си Бонд. — Да бъдеш „малко вероятно зло“ не те изключва от щателно разследване.
Джордан, изглежда, забеляза недоверието му и добави:
— Казвам само, че Хидт не се вмества много в профила на терорист или гениален престъпник, но ако е такъв, отделът ми е готов да направи всичко възможно да помогне.
— Благодаря. А знаете ли нещо за партньора му, Ниъл Дън?
— Сутринта за пръв път чух името и го проучих. Той идва тук и заминава с легален британски паспорт. Прави го от няколко години. Не сме имали проблем с него. Дън не е в списъка ни за наблюдение.
— А какво знаете за жената с тях?
Нкози се консултира с материалите в една от папките.
— Тя има американски паспорт. Джесика Барнс. Бих казал, че за нас е нула. Няма полицейско досие, нито престъпна дейност. Нищо. Имаме няколко нейни снимки.
— Това не е тя — отбеляза Бонд, когато погледна образа на млада, красива блондинка.
— Извинявам се. Трябваше да спомена, че това са стари снимки. Свалихме ги от интернет. — Нкози обърна фотографията. — Тази е от 1970 година. Била е Мис Масачузетс и се е състезавала за титлата Мис Америка. Сега е на шейсет и четири години.
След като сега знаеше истината, Бонд видя приликата.
— Къде се намира офисът на „Зелена инициатива“?
— Два са — отговори Нкози. — Единият е наблизо, а другият е на трийсетина километра на север оттук. Там е главният завод за преработване и рециклиране на отпадъци на Хидт.
— Трябва да вляза там и да разбера какви ги върши.
— Разбира се — съгласи се Бхека Джордан и после направи дълга пауза. — Но вие имате предвид по законен начин, нали?
— Законен начин?
— Може да го проследите на улицата и да го наблюдавате на публично място, но няма как да ви издействам заповед да поставите „бръмбар“ в дома или офиса му. Както казах, Северан Хидт не е направил нищо лошо тук.
Бонд едва не се усмихна.
— В моята работа обикновено не искам заповеди.
— Аз пък искам.
— Капитане, този човек на два пъти се опита да ме убие, в Сърбия и в Обединеното кралство, а вчера организира смъртта на млада жена и на сътрудник на ЦРУ в Дубай.
Джордан се намръщи. Лицето ѝ изрази съчувствие.
— Много жалко, но престъпленията не са извършени на територията на Южна Африка. Ако съответните институции ми представят заповеди за екстрадиране, одобрени от наш, местен съдия, с удоволствие ще ги изпълня. Но без тях… — Вдигна ръце тя.
— Не искам да го арестуваме — отчаяно каза Бонд. — Не ни трябват доказателства за съдебен процес. Целта на идването ми тук е да разбера какво планира за петък Хидт и да му попреча. И възнамерявам да го направя.
— Може, при положение че действате в рамките на закона. Ако смятате да влезете неправомерно в дома или офиса му, това ще бъде незаконно нахлуване и ще подлежите на обвинение в престъпление.
Джордан насочи черните си като гранит очи към Бонд и той не изпита абсолютно никакво съмнение, че тя с радост ще закопчее белезници на китките му.
Трийсет и четвърта глава
— Той трябва да умре.
Северан Хидт седеше в кабинета си в сградата на „Зелена инициатива“ в центъра на Кейптаун и стискаше телефона, докато слушаше хладните думи на Ниъл Дън. Не — помисли си той — не е точно така. Думите му не са нито хладни, нито горещи, а абсолютно неутрални.
И това беше смразяващо.
— Обясни ми.
Хидт разсеяно очерта триъгълник върху бюрото с дългия жълт нокът на пръста си.
Дън му каза, че по всяка вероятност работник от „Зелена инициатива“ е научил нещо за „Геена“. Бил един от легалните работници в завода за отпадъци на север от Кейптаун и не знаел нищо за тайната дейност на Хидт.