Защо бизнесмен от Дърбан имаше проблем от този род, който изискваше помощта на Хидт? И можеше ли да му помогне?
След десет дълги минути на прага застана секретарката му.
— Господин Терон от Дърбан е тук, сър.
— Добре, добре. Поканѝ го, ако обичаш.
Тя тръгна и миг по-късно се върна с коравосърдечен на вид нервен мъж, който предпазливо, но предизвикателно огледа кабинета на Хидт. Беше издокаран в деловото облекло, обичайно за Южна Африка костюм и елегантна риза, но без вратовръзка. Какъвто и да беше бизнесът му, човекът явно преуспяваше. На дясната му китка имаше тежка златна гривна, а часовникът му беше лъскав „Брайтлинг“. Носеше и златен пръстен с инициали, който според Хидт беше малко крещящ и безвкусен.
— Добро утро.
Мъжът стисна ръката на Хидт. Забеляза дългите му жълти нокти, но не се дръпна, както често се беше случвало.
— Джийн Терон.
— Северан Хидт.
Двамата си размениха визитни картички.
Президент на „Услуги Ю. Дж. Т.“ ООД, Дърбан, Кейптаун и Киншаса
Офис в столицата на Конго, един от най-опасните градове в Африка? Интересно — помисли си Хидт.
Мъжът погледна към вратата, която беше отворена. Хидт стана, затвори и се върна на бюрото си.
— От Дърбан ли сте, господин Терон?
— Да, и главният ми офис е там, но пътувам много. А вие?
Лекият му африкаанс акцент беше мелодичен.
— Лондон, Холандия и тук. Ходя и в Далечния изток, и в Индия. Където ме отведе бизнесът. Името Терон е хугенотско, нали?
— Да.
— Все забравяме, че африканерите невинаги са холандци.
Терон повдигна вежда, сякаш чуваше такива забележки, откакто беше дете, и му беше писнало.
Телефонът на Хидт започна да вибрира. Той погледна екрана. Обаждаше се Ниъл Дън.
— Извинете ме за момент — каза той на Терон, който кимна. Хидт притисна телефона до ухото си и попита: Да?
— Терон е легитимен. Има южноафрикански паспорт. Живее в Дърбан и притежава охранителна фирма с централа там и клонове тук и в Киншаса. Баща му е африканер, а майката — британка. Израснал е предимно в Кения — съобщи Дън. — Заподозрян е, че снабдява с войници и оръжия конфликтни региони в Африка, Югоизточна Азия и Пакистан. Не се води активно разследване. Камбоджанците са го задържали в разследване за трафик на хора и наемници заради онова, което е правил в Шан, Мианмар, но са го пуснали. Интерпол не се занимава с него. И е преуспяващ, доколкото разбрах.
Хидт също беше стигнал до този извод. Часовникът „Брайтлинг“ на Терон струваше пет хиляди английски лири.
— Току-що ти изпратих снимка — добави Дън.
Снимката се появи на екрана на Хидт. Показваше мъжа пред него.
— Но… каквото и да предлага, сигурен ли си, че точно сега искаш да мислиш за него? — продължи Дън.
На Хидт му се стори, че в гласа на Дън прозвуча нотка на завист, че наемникът може да има план, който ще отклони вниманието му от „Геена“.
— Цифрите от продажбите са по-добри, отколкото мислех. Благодаря ти — каза той, затвори и се обърна към Терон. — Как чухте за мен?
Въпреки че бяха сами, Терон понижи тон и насочи към Хидт неумолимите си всезнаещи очи.
— В Камбоджа. Имах работа там. Едни хора ми казаха за вас.
— Аха. — Сега Хидт разбра и прозрението го развълнува. Миналата година, когато беше на работа в Далечния изток, той се беше отбил да посети няколко гробища в прословутите полета на смъртта, където Червените кхмери бяха убили милиони камбоджанци през седемдесетте години на миналия век. На мемориала при Чонг Ек, където близо девет хиляди тела бяха погребани в масови гробове, Хидт разговаря с неколцина ветерани за касапницата и направи стотици снимки за колекцията си. Някой от местните жители сигурно беше споменал името му пред Терон.
— Казвате, че имате бизнес там, така ли? — попита Хидт, като си мислеше за онова, което беше научил Дън.
— Наблизо — отвърна Терон уклончиво.
Хидт изпита силно любопитство, но тъй като преди всичко беше бизнесмен, се опита да не изглежда твърде въодушевен.
— И какво общо имат с мен Исандлуана и Камбоджа?
— На тези места имаше голяма загуба на живот. Много трупове бяха погребани там, където бяха загинали в битката.
Чонг Ек беше геноцид, а не битка, но Хидт не го поправи.
— Те станаха свещени райони. И предполагам, че това е хубаво, но… — Африканерът замълча. — Ще ви разкажа за проблем, който осъзнах, и за решението, което ми хрумна. А после вие ще ми кажете дали решението е възможно и дали проявявате интерес да ми помогнете да го осъществя.