Първите фотографии бяха правени не дълго след убийствата. Мъже, жени и деца бяха застреляни или посечени. Някои бяха с отрязани крайници — ръцете над лакътя популярен метод, използван от военни диктатори и войнолюбци в Африка, за да наказват и контролират хората. В един ров лежаха четирийсет и няколко души. Мястото приличаше на субсахарска Африка, но беше невъзможно да се определи точно къде е — Сиера Леоне, Либерия, Кот д’Ивоар или Централноафриканската република. На този неспокоен континент имаше много вероятности.
Последваха още снимки, които показваха различни степени на разложение. Хидт задържа погледа си на тях.
— БАС? — попита Дън, поглеждайки ги безпристрастно.
— Господин Терон не работи с Божията армия на съпротивата — обади се високият мършав служител.
Бунтовническата групировка, действаща в Уганда, Централноафриканската република и части от Конго и Судан, имаше собствена философия, ако можеше да се нарече така религиозен и мистичен екстремизъм, и можеше да се определи като нещо от рода на насилническа християнска милиция. Бяха извършили неизброими зверства и освен останалото, беше известно, че наемат деца войници.
— Има достатъчно друга работа — рече Терон.
Чувството му за морал се стори забавно на Хидт.
От принтера се изнизаха още половин дузина снимки.
На последните няколко се виждаше голямо поле, от което стърчаха кости и части от трупове с изсушена кожа.
Хидт показа снимките на Дън.
— Какво ще кажеш? — попита той и после се обърна към Терон. — Ниъл е инженер.
Ирландеца ги разглежда няколко минути.
— Гробовете изглеждат плитки. Телата ще бъдат измъкнати лесно. Номерът е да се прикрие фактът, че преди всичко са били там. В зависимост от това колко дълго са били в земята, щом ги извадим, ще има малка разлика в температурата на почвата. Това продължава много месеци. Установява се с уреди.
— Месеци? — Терон се намръщи. — Нямах представа. Той погледна Дън и после каза на Хидт: — Добър е.
Наричам го човека, който мисли за всичко.
Бързо растящи растения може да свършат работа — замислено добави Дън. — Има и спрейове, които премахват остатъците от ДНК. Много неща трябва да се обмислят, но няма нищо невъзможно.
Техническите въпроси отпаднаха и Хидт отново се съсредоточи върху снимките.
— Може ли да ги взема?
— Разбира се. Искате ли и дигитални изображения? Те са по-контрастни.
Хидт се усмихна.
— Благодаря.
Терон записа снимките на флашка и я даде на Хидт, а сетне погледна часовника си.
— Бих желал да продължим да обсъждаме въпроса. Свободни ли сте по-късно?
— Може би — отвърна Хидт.
Дън обаче сбърчи чело.
— Следобед си на среща, а довечера има благотворителен прием.
Хидт се намръщи.
— Една от благотворителните организации, на които давам пари, ще има прием. Трябва да присъствам. Но… ако вие сте свободен, защо не се срещнем там?
— Трябва ли да давам пари? — попита Терон.
Хидт не можа да разбере дали той се шегува.
— Не е задължително. Само ще изслушате няколко речи и ще пиете вино.
— Добре. Къде ще бъде?
Хидт погледна Дън, който отговори:
— В клуб „Лодж“. В деветнайсет часа.
— Облечете костюм, но не си правете труда да си слагате вратовръзка — добави Хидт.
— Ще се видим тогава.
Терон се ръкува с двамата.
Те излязоха от офиса и тръгнаха.
— Легитимен е — заяви Хидт.
Вървяха към офиса на „Зелена инициатива“, когато някой се обади на Дън.
— Съобщиха ми за Стефан Дламини — каза той, след като затвори.
— Кой?
— Работникът от отдел „Поддръжка“, когото трябва да елиминираме. Той може да е видял имейлите за петък.
— А, добре.
— Нашите хора са намерили коптора му в Примроуз Гардънс, източно от града.
— Как ще го извършиш?
— Дъщеря му се оплакала от местен търговец на наркотици. Заплашил я, че ще я убие. Ще направим да изглежда така, сякаш той е очистил Дламини. И преди това е взривявал хора със запалителна бомба.
— Значи Дламини има семейство.
— Съпруга и пет деца — поясни Дън. — Ще трябва да убием и тях. Може да е казал на жена си какво е видял. И щом е в гето от колиби, семейството сигурно живее само в една или две стаи, така че всеки може да е чул. Ще използваме гранати, а после запалителна бомба. Дън стрелна с поглед високия мъж. — Ще умрат бързо.
— Не се тревожех, че ще страдат — отвърна Хидт.
Аз също. Исках само да кажа, че ще бъде лесно да ги убием. Ефикасно.