Същото беше и в сегашната ситуация.
Бонд изхлузи роклята ѝ. Ефирната синя дреха бавно се разстла на пода. Фелисити се отпусна назад и го притегли към себе си, а сетне подръпна устната му със зъби. Той хвана главата ѝ и доближи лицето ѝ до себе си. Ръцете ѝ се вкопчиха в кръста му. Потрепери и рязко си пое дъх и Бонд разбра, че ѝ харесва да го докосва там. Освен това разбра, че тя иска ръцете му да я държат здраво за хълбоците. Такъв е начинът, по който общуват любовниците, и той щеше да запомни това място и фините кости на гърба ѝ.
Бонд беше в екстаз от всяко кътче на тялото ѝ жадните устни, силните безупречни бедра, гърдите, обвити в тясна черна коприна, изящната шия и гърло, от което се изтръгна тихо стенание, гъстите ѝ коси и по-меките кичури другаде.
Те се целуваха дълго и после тя се отдели от него и се втренчи в лицето му. Зелените ѝ очи блестяха. Взаимно поражение, взаимна победа.
Бонд я повдигна с лекота. Устните им се сляха още веднъж и той я занесе в леглото.
Четвъртък
Секция „Изчезване“
Четирийсет и четвърта глава
Джеймс Бонд се стресна и се събуди от кошмар, който не можеше да си спомни. Странно, но първата му мисъл беше за Фили Мейдънстоун. Имаше абсурдното чувство, че ѝ е изневерил, въпреки че най-интимният му контакт с нея беше леко докосване на лицата, което продължи половин секунда.
Той се претърколи. Другата страна на леглото беше празна. Бонд погледна часовника на мобилния си телефон. Беше седем и половина. Чаршафите и възглавниците ухаеха на парфюма на Фелисити.
Предишната вечер започна като опит да научи повече за врага и целта му, но се беше превърнала в нещо повече. Бонд бе изпитал силна съпричастност към Фелисити Уилинг, амбициозна жена, която беше завладяла Лондонското Сити и сега насочваше способностите си към по-благородна битка. Хрумна му, че и двамата по свой начин са като странстващи рицари.
И искаше да я види отново.
Но едно по едно. Бонд стана от леглото и облече хавлиен халат. Поколеба се за миг, но си каза: Трябва да го направя.
Той отиде при лаптопа си в хола на хотелския апартамент. Компютърът беше модифициран и съдържаше активираща се от движение камера за слаба светлина. Бонд я включи и изгледа видеозаписа. Камерата беше насочена към вратата и стола, където беше захвърлил дрехите си с портфейла, паспорта и мобилния телефон. В пет и половина сутринта, според електронната лента за времето, Фелисити, облечена, беше минала покрай дрехите му, без да прояви интерес към джобовете или компютъра му. Беше се спряла и погледнала към леглото. С усмивка? Бонд се надяваше да е така, но не беше сигурен. Тя беше сложила нещо на масичката до вратата и бе излязла.
Той се изправи и се приближи до вратата. До лампата лежеше визитната ѝ картичка, Фелисити беше написала номер на мобилен телефон под служебния на благотворителната ѝ организация. Бонд пъхна визитката в портфейла си.
Той изми зъбите си, изкъпа се, избръсна се и нахлузи сини джинси и широка черна риза „Айзод“, избрана, за да скрие валтера. Засмя се, сложи си пищната безвкусна гривна и часовника и плъзна на пръста си пръстена с инициалите Ю. Дж. Т.
Провери съобщенията и имейлите си и откри един от Пърси Озбърн-Смит. Човекът бе останал верен на промененото си държане и му беше изпратил кратка и ясна информация за разследването в Британия, макар че беше постигнал малък напредък. Озбърн-Смит заключаваше:
Нашите приятели в Уайтхол определено са се вманиачили по Афганистан, но това е още по-добре за нас, Джеймс. С нетърпение очаквам да споделя Георгиевски кръст с теб, когато видим Хидт с белезници.
Докато закусваше в стаята си, Бонд се замисли за предстоящото пътуване до завода на „Зелена инициатива“ на Хидт и за миналата вечер — за всичко, което беше видял и чул, особено за свръхзатегнатата охрана. Щом приключи, той се обади в отдел „Кю“ и се свърза със Сану Хирани. Чу детски гласове и предположи, че са го прехвърлили на мобилния телефон на шефа на отдела в дома му. Хирани имаше шест деца. Всичките играеха крикет, а най-голямата му дъщеря беше забележителен батсман.
Бонд му каза от какви средства за комуникация се нуждае. Хирани имаше няколко идеи, но не беше сигурен дали ще може да измисли решение толкова бързо.