— С колко време разполагаш, Джеймс?
— Два часа.
По линията се чу замислена въздишка от единайсет хиляди и триста километра разстояние.
— Ще ми трябва посредник в Кейптаун. Някой със знания в тази област и най-високо ниво на достъп до секретна информация. А, да, и солидно неофициално прикритие. Познаваш ли някого, който се вмества в профила?
— Боя се, че познавам.
В десет и половина сутринта Бонд, облечен в дълго сиво яке, отиде в полицейското управление, където го придружиха до отдел „Разследване и борба с престъпността“.
— Добро утро, капитане — усмихна се Куолийн Нкози.
— Административен офицер — кимна Бонд. Погледите им се срещнаха заговорнически.
— Видя ли новините сутринта? — попита Нкози и потупа „Кейп Таймс“. — Трагична история. Цяло семейство е било убито със запалителна бомба в гетото Примроуз Гардънс.
Той се намръщи прекалено силно.
— Какъв ужас — отвърна Бонд и си помисли, че въпреки амбициите си за Уест Енд Нкози не е много добър актьор.
— Несъмнено.
Бонд надникна в кабинета на Бхека Джордан и тя му направи знак да влезе.
— Добро утро — поздрави той и видя две доста изтъркана бягащи пътеки в ъгъла. Не ги беше забелязал вчера. — Често ли тичаш?
— От време на време. Важно е да съм в добра форма заради работата ми.
В Лондон Бонд прекарваше най-малко един час на ден във физически упражнения в спортния салон на ГМР и бягане в Риджънтс Парк.
— И аз го правя с удоволствие. Може би, ако времето позволи, ще ми покажеш някои алеи за бягане. Сигурно има хубави алеи в града.
— Убедена съм, че в хотела има карта — отряза го Джордан. — Е, успешна ли беше срещата ти в клуб „Лодж“?
Бонд ѝ разказа какво се беше случило на благотворителния прием.
— А после? — попита тя. — Госпожица Уилинг оказа ли се… полезна за теб?
Той озадачено повдигна вежда.
— Мислех, че не одобряваш незаконното наблюдение.
— Наблюдението на някого на обществените тротоари и улици не може да се нарече незаконно. Нкози ти каза, че навсякъде в града има камери.
— Тогава в отговор на въпроса ти, да, тя наистина ми помогна. Даде ми информация за засилената охрана в „Зелена инициатива“. Извадих късмет — резервирано добави Бонд. — Никой друг не разбра. В противен случай пътуването ми там днес можеше да бъде катастрофално.
— Да, провървяло ти е — рече Джордан.
Бонд ѝ каза имената на тримата дарители, които Фелисити бе споменала — мъжете, с които Хидт я беше запознал.
Джордан знаеше двама от тях като преуспяващи легитимни бизнесмени. Нкози провери в базата данни и научи, че никой от двамата няма криминално минало.
— Ти не харесваш Фелисити Уилинг — отбеляза Бонд.
— Да не мислиш, че ревнувам?
Изражението ѝ говореше: „Точно каквото би си помислил един мъж“.
Нкози се обърна. Бонд го погледна, но той не предлагаше подкрепа в този международен спор.
— Изобщо не ми е минавало през ума. Очите ти ми подсказаха, че не я харесваш. Защо?
— Не я познавам. Вероятно Уилинг е добра жена, но не ми харесва какво представлява.
— И какво представлява?
— Чужденка, която идва тук, гали деца по главите и раздава помощи. Това е империализъм през XXI век. По-рано са експлоатирали Африка за диаманти и роби, а сега я експлоатират заради способността ѝ да пречисти от вината богатите западняци.
— Струва ми се, че никой не може да прогресира, ако е гладен. Има ли значение откъде идва храната?
— Благотворителността е подривна. Трябва сам да се бориш срещу потисничеството и недоимъка. Ние можем да се справим сами. Вероятно по-бавно, но ще го направим.
— Нямате проблем, когато Британия или Америка налага ембарго на военните диктатори, нали? Гладът е опасен колкото гранатите, изстрелвани от ракетни установки, и противопехотните мини. Защо да не ви помогнем и за глада?
— Различно е. Очевидно.
— Не виждам как — хладно възрази Бонд. — Пък и Фелисити може да е на ваша страна повече, отколкото предполагаш. Тя си е създала врагове сред големите корпорации в Европа, Америка и Азия. Смята, че те се бъркат в работите на Африка и че повече неща трябва да се оставят в ръцете на хората тук. — Той си спомни безпокойството ѝ по време на кратката разходка до ресторанта снощи. — Според мен тя се изложи на голям риск, че го каза. В случай че те интересува.
Но Джордан явно не се интересуваше. Абсолютно дразнеща жена — помисли си Бонд и погледна огромния си часовник „Брайтлинг“.