Бонд видя голям рафт с прегради като отделенията за ключове на рецепцията на старомоден хотел. Бяха стотици и в повечето имаше телефони. Охранителят проследи погледа му.
— Правилото важи и за служителите ни.
Бонд си спомни, че Рьоне Матис му беше казал същото за лондонската база на Хидт — от фирмата там нито влизаха, нито излизаха СИГНИТ.
— Е, предполагам, че имате стационарни телефони, които може да използвам. Ще трябва да проверя съобщенията си.
— Има няколко, но всички линии минават през телефонна централа в отдела по сигурността. Някой пазач може да се обади вместо вас, но няма да сте сам. Повечето посетители говорят по телефоните си, след като излязат оттук. Същото важи и за имейлите ви и достъпа до интернет. Ако желаете да задържите нещо метално, ще го прегледаме на рентген.
— Трябва да ви кажа, че съм въоръжен.
— Да, като много хора, които идват в „Зелена инициатива“. Разбира се…
— Ще трябва да ви предам и оръжието си.
— Точно така.
Бонд благодари наум на Фелисити Уилинг, че му каза за охраната на Хидт, иначе щяха да го хванат с една от стандартните видеокамери или фотоапарати, скрити в писалка или копче на сакото, дело на отдел „Кю“, и това щеше да разклати доверието в него… и вероятно да доведе до схватка.
Играейки ролята на корав наемник, той се намръщи заради неудобството, но даде пистолета и телефона си, който беше програмиран да разкрие информация за самоличността му под прикритие на Джийн Терон само ако някой се опита да разбие кодирането му. След това разкопча колана и часовника си и ги сложи заедно с ключовете си на подноса за рентгена.
Закрачи бързо и взе вещите си, след като пазачът провери, че в часовника, ключовете и колана няма камери, оръжия или записващи устройства.
— Изчакайте тук, ако обичате — каза охранителят.
Бонд седна там, където му посочиха, и се огледа за отдел „Научни изследвания и разработки“, където Стефан Дламини им беше казал, че има информация за „Геена“, но не забеляза нищо.
Инхалаторът все още беше в джоба му. Ако го бяха претърсили, намерили и разглобили устройството, щяха да открият, че всъщност представлява чувствителен фотоапарат, направен без нито една метална част. Един от хората на Сану Хирани в Кейптаун бе успял да намери или да сглоби устройството сутринта. Затворът беше от въглеродно влакно, както и пружините, които го задействаха.
Носителят за съхраняване на образите беше доста интересен и уникален за днешните времена — старомоден микрофилм, каквито шпионите използваха по време на Студената война, фотоапаратът имаше обектив с фиксиран фокус и Бонд можеше да снима, като натисне основата и после я завърти, за да премести филмчето. В тази дигитална епоха забуленото в паяжини минало понякога предлагаше предимство.
Бонд седя пет минути, докато се появи Северан Хидт. Силуетът му не можеше да се сбърка — високият ръст, голямата глава, оградена с къдрава коса и брада, и добре ушитият костюм. Той спря застрашително на прага.
— Терон.
Черните му очи се впиха в Бонд.
Двамата се ръкуваха и Бонд се опита да не обръща внимание на гротескното усещане, което изпита, когато дългите нокти на Хидт се плъзнаха по дланта и китката му.
— Елате с мен — рече Хидт и го заведе в главната сграда, която съвсем не беше толкова неприветлива, колкото предполагаше външният ѝ вид. Всъщност беше добре обзаведена със скъпи мебели, творби на изкуството, антики и удобни работни места за персонала. Изглеждаше типична за средна по размери фирма, фоайето беше обзаведено със задължителните канапе и столове, маса с професионални списания и кейптаунски вестник. По стените имаше картини на гори, хълмисти полета с жито и цветя, потоци и океани.
И навсякъде зловещата емблема, листът, който приличаше на кама.
Докато вървяха по коридорите, Бонд търсеше отдел „Научни изследвания и разработки“ и накрая в задната част на сградата видя знак, който сочеше към него.
Хидт обаче свърна в противоположната посока.
— Елате. Ще ви покажа завода.
Близо до изхода им дадоха тъмнозелени каски и после се приближиха до задна врата, където Бонд с изненада видя втори охранителен пост. Беше странно, че проверяваха работниците, които идват от двора с отпадъците и влизат в сградата. Хидт и Бонд излязоха във вътрешен двор, който гледаше към десетки ниски постройки. От всяка излизаха или влизаха камиони и мотокари. Навсякъде сновяха работници с каски и униформи.