— Работи ли те шубето, Ганьон?
— Да.
— Значи ставаме двама.
— Това не ме успокоява.
Зенаид се вглеждаше в лицата на околните, очаквайки всеки момент от тълпата да изскочат убийци, въоръжени с автомати, ако не и стопове.
— Имам чувството, че се самонавиваме и плашим самите себе си — заяви тя. — Не могат да знаят къде сме. Не разполагат с организацията на ЦРУ или КГБ все пак.
— А да не говорим за Армията на спасението.
Гантри караше спокойно, без да бърза.
— Извини ме, че ти казах да ме оставиш на мира.
— Просто не го казвай повече, и точка.
Единствен признак на нервност: той почти не отделяше поглед от огледалцето за обратно виждане. Колкото до Зенаид, тя непрекъснато се въртеше на седалката, озъртайки се ту назад, ту напред, ту встрани. Досущ като язовец, излязъл на лов.
— Мисля, че съм достатъчно интелигентна, за да го забележа, ако един ден ти писне от мен. И знай, че мигом ще си вдигна чукалата, без да чакам да ме хвърлиш в морето.
— Все още не е толкова належащо.
— Радвам се да го чуя. За момента, както се казва, съм вързана за теб. Един пикап ни следи.
— Забелязах.
Но пикапът сви в една пряка — сега караха по улиците на Кингстън, които гъмжаха от народ.
— В случай че ни е писано да ни убият в близките няколко минути — продължи Зенаид, — искам да знаещ, че прекарах, общо взето, доста приятни мигове на гадната ти джонка.
— Както и на остров Рождество.
— М-да. За да бъда искрена…
Той рязко спря колата.
— Ела с мен, малката.
— „Малката“!?…
Влязоха в една агенция и наеха самолет и кораб, след което отново се качиха в японската кола под наем.
— Не обичам японските коли. Следващия път избери нещо друго. За да бъда искрена, все още не съм сигурна, че съм загубила облога. Просто ми се прииска да се престоря, че съм го загубила, ако разбираш какво имам предвид.
— Гушкането на века. Много добре разбирам. Никак не ми харесват физиономиите на онези двама негри, които ни гледат…
— Има около шестстотин хиляди негри, които ни гледат. Според мен се озъртат към деколтето ми.
Спряха отново и наеха още един кораб и един хеликоптер. Гантри заяви, че може да пилотира хеликоптер и че има дори документ за правоспособност. После продължиха нататък.
— Наистина ли имаш документ за правоспособност?
— Не, но наистина мога да пилотирам тези дивотии. Е, поне така мисля. Надявам се, че действително се интересуват само от деколтето ти.
— Мога да се съблека до кръста, ако искаш. Така направо ще ги хипнотизирам.
— Чудесна идея! След което ще ни хвърлят в затвора и ония ще дойдат да ни гръмнат преспокойно през решетките. Защо според теб карам, спазвайки всички правила на уличното движение?
Спираха още шест пъти, наемайки каквото им падне, стига то да летеше, да плаваше или да бе снабдено с колела: идеята да умножат по този начин вероятните маршрути със сигурност не бе гениална — посочиха на агенциите седемнайсет различни отправни пункта, като се започне от Порт Моран и Манчионийл и се стигне до Монтего Бей и Савана ла Мар, — но нищо по-добро не им хрумна. Като се прибавят и предварително направените на летището резервации, вече разполагаха с единайсет големи катера, седем хеликоптера, пет самолета и шестнайсет коли. Както и с три мотоциклета. Мина им през ум да наемат и велосипеди, но това щеше да е вече прекалено комично.
— През Ямайка на велосипед… Цял живот съм мечтала за това!
— Мисля, че този път наистина ни следят.
Друга от същите японски коли, които Зенаид не понасяше. С двама мъже в нея. След това втора, с един мъж, който остана на волана. После отново първата, с двамата мъже.
— Оня сигурно е спрял, за да предупреди глутницата по телефона. Дали пък да не минеш на червено, Гантри?
Направиха нещо повече: изскочиха от колата, оставяйки вратите отворени, за да блокират движението, и хукнаха през тълпата.
— Как си с бягането, Ганьон?
— Значително по-добре от теб, драги. На джонката нямаше защо да бягам; дори напротив, там гледах само как да ме хванат.
— То и без това нямаше достатъчно място. Да не би случайно да си представлявала Канада на олимпийските игри?
Не. Явно е трябвало да тренира по-често. При все че покрай непрекъснато преследващия я Лавиолет, между четиринайсетия и осемнайсетия си рожден ден най-редовно беше пробягвала почти със спринт дистанциите от 800 до 3000 метра.
— По петите ни са, Гантри!
На Ямайка се намираха едва от четири часа.