— С какво?
Макартър избухна в смях.
— С „педродоларите“. Парите от наркотиците.
— Чудесна думичка!
— Майката на моя човек е колумбийка. Той е успял да се изучи благодарение на субсидиите, получени от една банка в Панама. Установихме точно за коя банка става въпрос и вече знаем, че чрез нея са били изпрани огромни количества пари. Адвокатите, които Карлос Лодегър използува срещу мен в Сан Диего, до един се натръшкаха като че ли от епидемия. Трима от тях предадоха Богу дух в годината след приключването на аферата. Основната фигура, някой си Лиденски, взе, че се удави съвсем случайно в басейна си. Оказа се, че бившата му секретарка е близка приятелка на една от моите стари лели.
— Лодегър? Познавам един Уилям Лодегър. Понастоящем ръководи една от най-големите адвокатски фирми, специализирани в областта на бизнеса.
— Второто му име е Карлос. Дали пък случайно не го познавате малко по-добре, Мак?
Гласът на Гантри бе все така ленив, разсеян и дори някак далечен. Зададе въпроса така, сякаш се интересуваше от предвижданията за времето на следващия ден.
Примката се затяга. Интересно докъде ли е стигнала в разследването си старата му леля, сиреч детективите му? Отдавна не съм се забавлявал така, Бога ми!
— С Лодегър съм се срещал не повече от три-четири пъти. Той е наистина блестящ специалист. Но не сме близки, а и никога не е бил мой ученик.
— Знам — кимна Гантри. — Лодегър е завършил Харвард. Въпреки това има нещо, което ми направи впечатление.
— Какво?
— Стилът. Никога не бих могъл да го докажа, естествено, но мисля, че в хода на ПОП срещу „Обауита“ зад Харкин, Фийлдинг и Кампанела е стоял именно Лодегър. Както е стоял и зад най-малко още пет рейда, проведени от Кампанела.
— Виж ти колко бил активен!
— Във всяка от шестнайсетте операции, които проучихме отново най-подробно, установихме абсолютно същата техника. Блестяща, както сам казахте. Странно е, че ви дойде наум да уточните, че Лодегър никога не е бил ваш ученик.
Защото той всеки път се е придържал към стил, който изумително наподобява вашия собствен стил.
— Чувствам се поласкан. Не знаех, че съм, как да кажа… типизиран чак до такава степен.
Като на всичко отгоре съм и искрен. Така е. Това животно е нацелило нещо, което съм пренебрегнал.
— Но и за миг не ми минава през ум, разбира се — продължи Гантри, — че може да имате каквото и да било отношение към…
Той замълча. Лъчът на електрическо фенерче проряза мрака. Най-сетне идваше Джейк, пилотът.
— … към моите Мравки — довърши фразата си Гантри. — Вие сте известен. Изнасяли сте лекции, давали сте интервюта, писали сте статии. Нищо чудно да е успял да се сдобие с копия от лекциите ви от времето, когато преподавахте, и щом наистина е толкова способен, просто да е възприел стила ви. Какво друго обяснение може да има?
— Какво ли друго, наистина?
Джейк се приближи към тях. Извини се за закъснението — това бил почивният му ден и отишъл за риба с двамата си синове. Незабавно щял да се заеме с хеликоптера.
— Дали да не си вървим? — предложи Гантри.
— През нощта? Бих предпочел да се прибера пеш.
— Мога да плавам и през нощта — усмихна се Гантри.
Странно, но никой от двамата не пророни нито дума през краткотрайното обратно пътуване. Едва накрая, когато бяха вече съвсем близо до плажа, Макартър попита:
— Сигурен ли сте, че именно Лодегър е вашият враг?
— Не разполагам с никакви доказателства.
— Вътрешно убеждение?
— И една шестметрова Мравка — отвърна след кратко мълчание Гантри, насочил напред фенерчето (с другата ръка държеше кормилния лост на малкия извънбордов двигател), чийто лъч пронизваше прозрачната морска вода пред носа на лодката.
— Защо шестметрова?
— Това би трябвало да е необходимата големина, за да може да излезе наглава с двуметровите Мравки.
Лодката с майсторска маневра долепи борд до мостика.
— По-красив е от когато и да било — разнесе се гласът на Лети в мрака на стаята. — На Синтия и Джуди направо им се откачиха ченетата. Но нито една от нас, разбира се, не може да се мери с онова божествено създание. Двамата са наистина страхотна двойка! Сигурно е адски интересно да ги видиш, когато си играят на чичо доктор.
— Нищо чудно тя да е фригидна или той да е импотентен.
— Не ме разсмивай.
— Изобщо не беше необходимо да се правиш, че не го познаваш, но ти благодаря все пак.