— Добре — съгласи се тя, — да говорим за друго. За онази уж гениална идея, която ти подсказа Макартър. Не виждам какво й е чак толкова гениалното.
— При все това всичко е пределно ясно.
Гантри току-що се бе върнал от пилотската кабина. Беше изпратил няколко радиосъобщения, всички засекретени с кодовете, които имаше манията постоянно да използува.
— За да се унищожи една шестметрова Мравка, срещу нея трябва да се изпрати една осемнайсетметрова Мравка. И ти намираш това за пределно ясно?
— Шестметровата Мравка би трябвало да е Лодегър.
— Да допуснем.
— Но едва ли тя е главната Мравка. Би трябвало да има някой над нея. Някой три пъти по-голям.
— И кой по-точно? Макартър?
— Не. Но задължително някой, когото Макартър познава. И за когото, без съмнение, най-вероятно работи.
— Разбирам — кимна Зенаид.
— Никога не съм те смятал за глупава.
— Въпросът е да се постави Лодегър в такова положение, че неговите началници да могат да му потърсят сметка за онова, което е извършил.
Гантри се усмихваше.
— Продължавай — подкани я кротко той.
— Идеалният изход би бил, ако го накажат точно заради това, че е предприел атаката срещу Мисиками… Не. Почакай… че е предприел атаката срещу „Обауита“, а оттам и срещу Мисиками, както и заради това, че е използвал Мравките-войници срещу един ненормалник на име Гантри, който никому с нищо не пречи, и то без друго основание, освен личната си неприязън към него.
— Никак не е лошо, Ганьон. Особено за една жена.
— Ще уточним този въпрос по-късно, Гантри. На четири очи. Зад нас има малко повече моряци от необходимото, които на всичко отгоре са на сухо Бог знае откога. Продължавам. Ще излезе, че нашата шестметрова Мравка е използвала за лични цели средства, предоставени й единствено за да въдворява ред сред малките Мравки. И по този начин е нарушила съответните заповеди.
— Имаш прекрасни очи, знаеш ли?
— А на осемнайсетметровата или на осемнайсетметровите Мравки това не би се понравило особено. Мислиш ли, че подобно развитие на нещата би ги разгневило достатъчно, за да смажат… Не, едва ли би било достатъчно. Би трябвало още нещо. Като например тя да се провали в операция, в която определено островно пиле е съумяло да я въвлече. И не само да се провали, загубвайки куп пари, но и това да се разчуе.
Тогава вече би се оказала в дяволски незавидно положение.
Гантри не каза нищо. Погледът му като че ли бе обърнат нейде навътре, в самия него. Почти не ме слуша, мина й през ум. Но аз не му казвам и нищо ново. Той вече е разнищил въпроса в главата си. Просто е стигнал дотук по-бързо от мен, това е всичко.
— Особено в малкия свят на Мравките — продължи тя, — където не прощават провалите, а да не говорим за предателството. Там, господине, направо убиват. Дори за грешки от по-дребен мащаб. И дори шестметрови Мравки, за които се предполага, при това в неизмеримо по-голяма степен в сравнение с простосмъртните им посестрими, че са защитени от грешки.
— Момент. — Провирайки се между специално монтираните в чест на двамата седалки, покрай тях мина един офицер. Размениха няколко думи. Офицерът, както и по-голямата част от екипажа, очевидно смяташе или че Зенаид е дъщеря на някой влиятелен адмирал, или че Гантри е таен агент.
Или пък че и двамата са тайни агенти.
Накрая офицерът се отдалечи.
— Така ли е, Гантри?
— Да.
— И според теб Макартър е убеден, че ще стигнем до това заключение?
— Да.
— Мислиш ли, че иска да елиминира Лодегър?
— Да.
— Знаеш ли по каква причина?
— Не.
— Смяташ ли, че става дума точно за машинацията, която цели да те принуди да преминеш в нападение?
— Да.
— И въпреки това ще атакуваш?
— Да.
— Мислиш, че елиминирането на Лодегър ще сложи край на офанзивата на Мравките-войници? Че те ще престанат да ни преследват? Че ще ни забравят?
— Надявам се.
— Това само предчувствие ли е? Разполагаме ли с резервен изход?
— Естествено — усмихна се той. — Да се самоубием в тандем, за да избегнем убийството.
Огромният самолет направи осемчасов престой на атола Уейк. По военни съображения, тоест без видима причина.
Гантри се възползува от това, за да проведе няколко разговора по радиото, и на връщане обяви:
— Алекс е поел по пътеката на войната и с джонката всичко е наред.
Трийсет и два часа след като Гантри и канадката напуснаха острова в архипелага Каикос, Макартър получи доста необичайно съобщение: „Германската оферта се, подновява. Молят за преразглеждане, 1 800 000. Х. Дж. Трабърт“.