Към десет сутринта се качиха на един хеликоптер „Сий Кинг Сикорски“. Самолетоносачът се намираше само на петстотин седемдесет и пет мили от Порт Морсби. Марината установи официален контакт с пристанищните власти и получи разрешение да свали на брега неколцина болни.
В действителност обаче хеликоптерът кацна в Кеърнс и те незабавно го напуснаха, оставяйки на пилотите грижата да се обяснят с австралийските власти. Наложи им се да изминат тичешком не повече от петнайсетина метра, за да се качат на един „Фолкън 50“, чиито турбини вече бучаха и който излетя, докато перките на хеликоптера все още се въртяха. Последваха, разбира се, няколко гневни въпроса от контролната кула на малкото кеърнско летище, които така и останаха без отговор.
На борда на „Фолкън“-а имаше само един пътник. Казваше се Жорж Пруво. Натурализиран австралиец от няколко години насам, по произход той беше французин или по-точно бургундец, както ги увери.
— Ако изобщо съм се питал за какъв дявол ми е да се забърквам в тази история, сега вече знам — усмихна се той на Зенаид, докато любопитно оглеждаше Гантри, след което добави по негов адрес: — Приятно ми е да се запознаем. Алисън много ми е говорила за вас.
Алисън Грант работеше за Гантри. Прибирайки се от отпуск, тя трябваше да се качи на джонката в Пенанг, но й бяха попречили развилите се през последните седмици събития.
— Когато ми заяви, че трябва да намеря самолет, за да отида до Морсби или Кеърнс, в първия момент помислих, че е откачила. А после дойдоха парите.
Освен това Алисън се беше съгласила да се омъжи за Жорж в замяна на проявата на малко добра воля от негова страна.
— Какво става? Да не е избухнала третата световна война? След като Пат Хенеси се свърза с нея, тя не пожела да ми каже нищо друго, освен че става въпрос за нещо свръхсекретно, което може да бъде и опасно. Предупреждавам ви: аз съм лозар и донякъде ловец, обожавам червеното бургундско, бургундското телешко, пастета от гъши дроб и заешките бутчета, но не съм наемен убиец.
Гантри му разказа цялата история. С някои дребни пропуски. Не направи дори и най-малък намек за Мравките.
Задоволи се да поясни, че покрай една най-обикновена финансова операция екипът му и той попаднали на организация за пране на пари, дошли от търговия с наркотици, и че се сблъскали с известни неприятности.
— Съществува ли някаква опасност за Алисън?
— Обърнахме се към нея, защото оставам с впечатлението, че на нашите противници са им известни всичките ми обичайни контакти. До днес дори не предполагах, че съществувате.
„Фолкън“-ът прелиташе над неповторимия по красотата си Голям бариерен риф. Щеше да избегне Австралия, тъй като не бе изключено нередовното кацане в Кеърнс да е дало повод за издирване.
— Над три хиляди километра — заяви Пруво в отговор на зададения му въпрос. — Три хиляди и петстотин, ако не и повече.
Но за вечеря щяха да бъдат в дома му, в Тасмания. Общо взето, нямаше проблеми.
4
Часовникът на Макартър показваше шест без една минута, когато асансьорът спря на съответния етаж. Макартър бе винаги извънредно точен на срещите си и дори крайно специфичното естество на сегашната не бе в състояние нито на йота да промени този негов навик. Един чернокож чистач миеше коридора. Остъклените врати с изписаните върху тях фирми на дребни предприятия бяха затворени и лампите угасени — привечер кабинетите опустяваха изумително бързо, особено когато поради лошо време задръстванията правеха още по-труден и по-дълъг обратния път към предградията. Макартър отвори третата врата отдясно и се озова в стая, обзаведена с маса, пишеща машина, покрита с калъф, няколко класьора и две тапицирани е изкуствена кожа кресла, от които едното прокъсано.
Звънът на телефона го накара почти да подскочи. Още повече, че вдигнаха слушалката в съседната стая, макар и да не чу никакъв глас.
Десет секунди. Последва звукът от затварянето на слушалката.
— Влезте, Мак — разнесе се гласът на Убиеца.
Втората стая бе просторна и сумрачна — единствената светлина идваше от трепкащите неонови реклами на улицата. Макартър различи бюро, телефон върху стенна поставка, няколко класьора и малък хладилник. Забеляза и втора врата, отляво. Сигурно е пристигнал оттам. Или по пожарната стълба.
— Следяха ви, Мак. Проследиха ви и в Насау. А след това и тук, до апартамента ви на Шейсета улица и до кантората ви.
— Но не и дотук във всеки случай.
— Успяхте да се изплъзнете на първия. За втория се погрижихме. Нищо лошо не му се случи — само го позабавихме. Най-обикновен частен детектив, но нелишен от талант, между другото. Знаете ли кой го е изпратил по петите ви?