— Да.
— Но знаехте също, че нямате основание за особени притеснения, тъй като ще направим необходимото. Или бъркам?
— Не — отвърна Макартър, възползувайки се от играещите по лицето му неонови отблясъци, за да се усмихне.
Пъхнал ръце в джобовете на тъмния си шлифер, Убиеца се бе облегнал на стената, точно до телефона. Стига да протегнеше ръка, можеше да вдигне слушалката и да я постави обратно на мястото й. Лицето му бе в сянка.
— Разполагам с малко време — каза той, — така че първо ми обяснете защо Гантри дойде при вас.
— Съставил списък на известен брой операции, осъществени От Лодегър и екипа му, при това е точност до деветдесет процента. И във всяка от тях му се сторило, че разпознава онова, което нарича мой стил.
— Значи сте ме лъгали, когато твърдяхте, че не го познавате лично.
— Знаехте, че лъжа.
Лек смях.
— Така да бъде. Следващ въпрос: защо им помогнахте, на него и на момичето? Ако не се бяхте намесили, Милан щеше да приключи с тях.
— А аз щях да си имам разправии с полицията. Нищо чудно Гантри да е споделил с някого съмненията си по мой адрес.
— Смятате ли, че го е направил?
— Вероятността е много малка. Не, не бих казал.
— Изпитвате ли приятелски чувства към него, Мак?
— Не до такава степен, че да заменя живота му срещу собствения си живот и живота на семейството ми.
— Освен това Гантри ви е необходим жив за малката ви война срещу Лодегър.
— Точно така.
— Досещам се дори за четвърта причина: нуждата да докажете на Гантри, че подозренията му не ви плашат. Той ви е отправил нещо като предизвикателство и вие сте го приели.
— Гантри е изключително интелигентен.
— А и напоследък проявявате подчертана склонност да поемате рискове. Да си играете с огъня. Променили сте се, Мак. От една-две години насам осезаемо сте се променили. Да не би да ви блазни мисълта за самоубийство?
— Не, разбира се.
— Не съм чак толкова сигурен. През живота си съм виждал да умират доста хора. И най-често, защото искаха да умрат, без да го осъзнават.
Колкото и малко да беше, Убиеца за пръв път бе казал нещо за себе си. Макартър го отбеляза — фактът заслужаваше внимание, но едновременно с това го прецени като смехотворно тълкуване на собственото му поведение (щеше да се върне към този въпрос по-нататък; моментът бе повече от неподходящ за самоанализ). Настани се възможно най-удобно и качи краката си на масата.
— Да преминем към по-сериозни неща, Мак. Какво сте предвидили по отношение на Лодегър?
— Нямам представа как ще постъпи Гантри. Не знам дори дали ще реагира така, както се надявах.
— Тц-тц-тц — изцъка с език Убиеца, подобно на учител, който не е получил очаквания отговор от един добър ученик.
— На негово място бих атакувал Лодегър.
— Защо?
— Защото в Лодегър бих видял инициатора на опитите за покушение над живота ми.
— Посочихте ли му поименно Лодегър като цел, Мак?
— Не ми се наложи да стигам дотам. Преди няколко години Гантри и Лодегър вече са се сблъсквали в хода на сделка с недвижими имоти в Сан Диего. Не го ли знаехте?
— Преди няколко години все още не заемах този пост.
— Тогава Гантри буквално е съсипал Лодегър, като на всичко отгоре го е направил за смях. Познавате Бил. Така че Гантри просто е наредил да открият кой може да му желае злото чак до такава степен.
— Но няма доказателства.
— Никакви. И никога няма да има.
— Още по-малко срещу вас.
— Още по-малко срещу мен.
— Откъде знаете за аферата в Сан Диего?
— От адвоката, който е водил сделката за сметка на Бил.
Някой си Лиденски. След това Бил нареди да го елиминират, за да не остане нито един свидетел на провала му. Както бихте сторили и вие, ако направите грешка, за да предотвратите „онези там“ да научат за нея.
— Аз никога не правя грешки, Мак. От години насам. Каква атака би могъл да предприеме Гантри според вас?
— Финансова, естествено. Съществуват много възможности и той може би ще избере някоя, за която дори и аз не съм мислил.
— И откъде ви хрумна, че ще допусна подобно нещо? В края на краищата аз отговарям за общата сигурност. А Бил е „техен“ племенник.
— „Те“ имат толкова синове и племенници, че не знаят какво да ги правят. Силата им е в пълната липса на човещина. Това са каменни богове, на които аз съм съветник, а вие — най-страшното оръжие. „Те“ могат да заповядат да ни убият още утре — и мен, и вас. „Те“ дори не са интелигентни. Нямаме никаква власт над „тях“. Не само аз, но и вие. Планът, който съм разработил, би ми дал сериозно предимство и вие го знаете. Никога не бих посмял да се заема с Лодегър, ако не бях убеден в това. И вие вече щяхте да сте ме премахнали, ако не смятахте, че съм прав. Успея ли действително да „им“ повлияя, имаме шанс да създадем наистина съвършена организация. Двамата с вас изпитваме еднаква слабост към съвършенството. Защото, ако един ден Лодегър си подели властта с тях, той би станал не само неуправляем, но и опасен.