— Дълго ли възнамеряваш да стоиш под дъжда?
— Вземам си душа — отвърна тя.
Накрая все пак отиде да седне при тях. Да, иска кафе.
Освен това е и гладна.
Не се виждаше нито един от ловците.
— Как е положението?
Наложи се да повтори въпроса си, тъй като го бе задала е пълна уста.
— Отчайващо — отговори спокойно Гантри. — Лъжливата маневра на Жорж не ни върши повече работа. В момента към нас напредват и ни обкръжават седемдесет и петима наемни убийци. Пътят към морето е отрязан. Самото море буквално е побесняло и ако Тони е достатъчно щур, за да се приближи до брега, в най-добрия случай ще се озове на някое дърво с нанизан на шията рул. Метеорологичният бюлетин е повече от песимистичен и предвижда ураганни ветрове през близките няколко дни. Една яхта е преминала праговете на Адската порта при Страхън и спокойно изчаква да се появим било ние, било джонката. На борда й има четирийсетина въоръжени мъже. Колкото до тези, които ни обкръжават, те би трябвало да бъдат тук най-късно към шест часа, ако се вярва на разузнавачите на Жо. А, щях да забравя… „Сивата сянка“ се приближава и е вече в пролива Бас. Ще бъде в района на Страхън към десет вечерта.
— Проклятие! — изръмжа Зенаид, захапвайки един сандвич с френско-тасманско сирене. — Значи сме загубени.
— Напълно.
Гантри смукна от лулата си и се настани малко по-удобно, облягайки се на втората радиостанция. Зенаид му се усмихна и попита на френски:
— Глупости ли говори, както обикновено, или в думите му има нещо вярно?
— Всичко е самата истина — отговори Пруво също на френски. — Имате доста странен акцент.
— Не аз, а вие имате акцент. Ний, дет̀ сме таковата, от Канада, говорим истински френски. При Страхън действително ли има такова нещо, на което му викат Адската порта?
— Да, „Hell̀s Gate“. Тя е и единственият плавателен път, свързващ Индийския океан с Маккъри Харбър. Има един праг, който могат да преодолеят само плиткоходните съдове. И като се изключи Страхън, по цялото западно крайбрежие няма друго място, където биха могли да акостират. Особено при вълнение като сегашното. Без майтап! Слушайте, исках да ви попитам нещо… Той спал ли е с Алисън?
— Разбирам френски — обади се Гантри, който беше затворил очи.
— Не разбираш абсолютно нищо, проклет англичанино! — сопна му се Зенаид на английски, след което добави на френски: — Тя ми се закле, че не е.
— Вярвате ли й?
— Да.
— Аз също.
— Толкова по-добре.
— Той разбира ли какво си говорим?
— Вие пък! Разбира се, че лъже.
— Всичко разбрах — настоя Гантри.
— Дали пък да не ти тегля една майна! — полюбопитства Зенаид.
Наля си още кафе. Запита се дали не биха могли да изпратят Пруво в палатката при Алисън, за да могат двамата с Гантри да останат за малко насаме. Или пък, което би било още по-приемливо, точно обратното: да оставят лозаря и неговата австралийка да се любуват на гадния дъжд, докато тя и Гантри се посветят под пончото на прословутото „гушкане“, което очевидно щеше да им бъде и последно.
— Виж, това вече го разбрах — заяви Гантри. Дори не бе отворил очи, но — Зенаид ни най-малко не се съмняваше в това! — безпогрешно бе прочел мислите й. — Разбрах и съм съгласен — добави той. — Доста време изпуснахме, вярно.
— За какво говорите, ако не е тайна? — попита Жорж Пруво, Гантри отвори очи и двамата със Зенаид многозначително се вторачиха в жабаря.
Бяха в палатката. Три-четири капки паднаха върху голия корем на Зенаид и я погъделичкаха.
— Дали не ти е време да се облечеш, Ганьон?
— Часът е едва три и половина.
— Вярно бе! Нали постоянно си гледаше часовника! Човек би рекъл, че ни засичат с хронометър. Обличай се.
Тя протегна ръка и взе поставеното пред самия вход на палатката канче, което се пълнеше с вода почти толкова бързо, колкото го изпразваха. Наплиска се, после навлече пликчетата си и платнения панталон.
— Гантри, мислиш ли, че са намерили моята хартийка в колибата?
— Сто на сто.
— И ще го предадат на Лодегър?
— Хиляда на сто.
— С твоя речник на брокер някой ден ще заложиш на времето, за което стигам до оргазъм.
— Значи какъв е залогът? Лодегър със сигурност е чул за пръв път името на „Йелоухед и Стар“ най-малко преди шест-седем часа. Също толкова сигурно е, че е поискал по-подробна информация за нея и че е получил такава. Открил е, че един от главните акционери се казва Роузуол. Поинтересувал се е кой е Роузуол. Научил е, че това е името по мъж на някоя си Абигейл Макнълти. Попитал се е дали съществува връзка между въпросната Макнълти и някой си Запъртък Макнълти, убит в Бризбейн при опит да убият Джонатан Гантри. Първи основен момент. Несъмнено е видял съобщението за сливането, довело до създаването на „Йелоухед и Стар“. Нещо в него е привлякло вниманието му и то е фактът, че и двете дружества имат в актива си милиони хектари гори.