Не, Лети, не мога вече да се върна назад; не мога да се спра, не мога да „им“ заявя, че се отказвам. Защото в следващия миг всички ще бъдем убити. И то, опасявам се, по кошмарен начин. Където и да отидем, във всяка точка на света. Дори и да използваме до грош тези половин милиард долара. Важното е не да си мъртъв богаташ, а да си жив милиардер. „Те“ биха ни намерили; Убиеца би ни намерил. Вземи случая с Гантри например, макар че той успя да „им“ избяга с джонката си на другия край на света. „Те“ ще го убият, бъди убедена.
Съжалявам, Лети, но е така.
Всъщност не. Не съжалявам чак толкова. Харесвам това, което правя; харесвам и властта, която то ми дава. Доказвам на самия себе си на какво съм способен. А и съм на път да достигна върха в кариерата си. Хрумна ми една гениална идея, наистина гениална. И заминавам именно за да я приложа на практика.
Лети, откога знаеш и защо си мълча? Дълго време се възхищавах на твоята дискретност. Съжалявам, че трябва да ти го казвам, но ти ме разочарова. Знам, не е много логично, но у нас винаги има по нещо, което не се подчинява на логиката.
— Искаш ли още кафе, Джими? Изчакай поне момичетата да станат, преди пак да се затвориш в кабинета си.
Макартър не можа да произнесе нито една от фразите, които си беше наумил. По-късно натрапчиво щеше да го измъчва въпросът как биха се развили нещата, ако се бе престрашил да направи пълни признания.
Впрочем това не би променило нищо в ужасяващия механизъм. Абсолютно нищо. Прекалено много беше закъснял. Най-малко с десет години.
Продължаваше напрегнато да наблюдава жена си. Изминали бяха едва няколко секунди, през които безславно изрецитира безполезния си вътрешен монолог. Ръката на Лети, която стискаше флумастера, леко трепереше. Недвусмислен признак, че бе очаквала той да проговори. Макартър си даде сметка и за едва доловимото облекчение, което тя изпита, когато разбра, че няма да го направи.
— Повече никакво кафе, Лети — заяви той. — От сутринта изпих литри. Ще отида да поработя малко. Ще прескоча за четвърт час, когато момичетата дойдат да се изкъпят.
— До скоро виждане, тогава — каза Лети, без да вдигне глава от кръстословицата си.
Той стана, приближи се до нея, целуна я по тила и се отправи към разположените на около двеста метра оттам сгради, където се намираше кабинетът му. С цената на огромно усилие успя да си наложи да насочи съзнанието си към работата и единствено към нея.
И така, на следващия ден щеше за пореден път да напусне острова и да замине първо за Лондон, а оттам за Париж, Женева и Цюрих, което беше само началото на голяма обиколка, подготвена отдавна и възможно най-старателно.
Макартър започваше изпълнението на своя Общ план.
Лодегър изучаваше проектите за инвестирането на един милиард осемстотин и шейсет милиона долара, както и на милиард четиристотин й двайсет пет милиона долара вече изпрани пари. Чудесно изпипана работа, и в двата случая.
Бърт Съсман и Арни Толивър бяха съставили списък на възможностите за инвестиране във всички сектори на икономиката и промишлеността. На Арни му хрумна интересна идея: капиталовложения в Съветския съюз чрез доставката на готови заводи — строежа щяха да възложат на италиано-германски консорциум, чиито операции Мравките контролираха, разбира се, благодарение на мажоритарно участие от трийсет и четири процента.