— Чудесно. Време е да спираме, малката. Разговорът на такива разстояния сигурно струва милиони.
Тя се поколеба, но накрая се реши. Толкова по-зле, ако Мравките подслушваха линията!
— Дядо, ще смачкаме фасона на Гили-Гили; вече е въпрос на месеци.
— Много добре. Ужасно съм доволен, че си побъбрихме. Дочуване, малката.
Връзката прекъсна. Неспособна да задържи очите си отворени, Зенаид пипнешком се опита да постави слушалката на мястото й. Нечия голяма ръка обгърна нейната и й помогна да се справи със задачата.
— Ти наистина си бил негодник, Гантри, щом така ме шпионираш — промърмори тя.
— Просто исках да взема един душ.
— На всичко отгоре си и лъжец.
— Така е — съгласи се Гантри.
Колкото и да й се спеше, Зенаид се досети защо Гантри бе дошъл в каютата точно в този момент. Знаеше, че тя ще говори с дядо си и че това ще я разстрои и искаше да бъде до нея, за да я утеши.
— Не се нуждая от утеха, Гантри.
— Всеизвестна истина е, че никой никога не се нуждае от утеха. Не го излъга чак толкова много. Ще смачкаме фасона на вашите Гили-Гили. Може би няма да е в близките няколко дни, може би ще ни отнеме малко повече време, но в крайна сметка ще го направим.
— И искаш да се обзаложим?
— Именно.
Момент, Ганьон, сепна се ненадейно тя в просъница. Гантри не знае френски, а ти, естествено, разговаряше с дядо на френски. Как е разбрал думите ти по адрес на Гили-Гили?…
— Разбирам много добре френски — каза Гантри, четейки отново мислите й, както нерядко се случваше. — Разбирам една дума на всеки седемнайсет и половина и успявам да схвана за какво става въпрос, колкото и проклет англичанин да съм.
Има и нещо по-лошо. Представи си, не е чул и онова, другото, дето го каза на дядо. Първо за новото гадже, което било повече от свястно. И преди всичко опашатата лъжа за детето или децата, които искаш да имаш от Гантри. Защото това беше лъжа. Да! Да! Лъжа беше! Никакви деца!
Или само едно, съвсем мъничко. С което ще си тръгнеш в деня, в който се разделиш с Гантри. Гръм и мълнии! Би ми било много неприятно, ако е чул и разбрал.
— Не беше лъжа — каза Гантри.
— За какво говориш?
— За Гили-Гили. За какво друго?
— Просто имам някои подозрения — промърмори Зенаид.
Обърна се по корем и заби нос във възглавницата. Вече имаше доста точна представа за ефекта, който оказва върху Гантри гледката на бедрата и на задника й — слава Богу, незасегнат от палачинките. Е, или поне не чак толкова.
— Не беше лъжа — повтори Гантри и в гласа му, колкото и спокойно да се стараеше да звучи, се долови една вече добре позната на Зенаид нотка, която издаваше желанието му.
Какво пък, ужасно й се спеше, вярно, но три-четири минути повече или по-малко бяха без значение. Още повече, че бе адски приятно да те галят, когато си така замаяна.
— Не си излъгала дядо си. Лодегър ще обяви своята ПОП и тогава ще му надробим страхотна попара.
— Как ли пък не! Твоят Лодегър изобщо не шавна. Моята хартийка сигурно го е накарала да застане нащрек. Досега не е купил нито една акция на „Йелоухед“. Очевидно тя не представлява никакъв интерес за него. Просто си изстреляхме патроните нахалост и вината най-вероятно е моя. Не трябваше да ти се бъркам в тактиката. На всичко отгоре Лодегър дори не е шестметровата Мравка, ако такава въобще съществува.
— Той е.
— Говориш наизуст.
— Всеки момент ще получа доказателство за това. И той ще се хвърли да купува като луд акции на „Йелоу хед“. Най-много до петнайсетина часа.
— Глупости.
Но тя обърна глава и при движението устните й срещнаха устните на Гантри.
— Да не би да си направил нещо по-специално, Гантри?
— Нищо особено. Просто обявих ПОП от мое име срещу „Обауита“.
Обясни й какво по-точно имал предвид. Общо взето, бил склонен да вярва, че инициативата му ще предизвика суматоха в мравуняка. Мравуняк, който всички стари лели ентомолози внимателно наблюдавали с дебелите си лупи.
Старите лели успели да съставят изключително подробен списък на всички адвокати и други специалисти, работещи за Лодегър, както и на повечето подставени лица, използувани от него. Щяло да бъде интересно да видят кой ще реагира на ПОП срещу „Обауита“. Имената на войниците на предната линия в предстоящата битка щели да им позволят да разкрият тайната самоличност на главнокомандуващия.
— Аз съм дяволско изчадие, Ганьон.
— Спи ми се. Върви да работиш, мързел такъв!
— Кой ти пречи да спиш?
— Дяволско изчадие бил… Разправяй ги на друг!