— Светна ли?
— Кое?
— Синята лампичка.
— Нещастник!
— Започна преди шест дни — каза Робърт Сасия. — Извънредно предпазливо. Едно едва забележимо движение.
— Има ли вероятност да е започнало преди това?
— Да. Сега проверяваме.
Но Сасия смяташе, че първите покупки на акции на „Обауита“ датират най-много от седем-осем дни. Общо девет работни дни. Освен ако операцията не е засегнала първо най-дребните акционери, ненамерили просто за необходимо да разгласяват това. Нищо чудно. Атаката срещу „Обауита“ била най-дискретната, която бил виждал. Можело дори и днес да не забележат нищо, ако екипът му от четири седмици насам не бил подложил на специално наблюдение и „Йелоухед“, и „Обауита“.
— На колко са според вас? — попита Лодегър.
На процент и половина или малко по-малко.
— От тази сутрин обаче се забелязва значително ускорение. Довечера ще бъдат на два процента.
И ако тенденцията се запазеше, във вторник или сряда щяха да бъдат на пет процента. Достигнеше ли веднъж фаталните пет процента, тайнственият купувач ще бъде принуден да разкрие самоличността си по силата на формуляр 13-г, който всеки автор на ПОП, било тя враждебна или не, е длъжен да попълни и да адресира до Комисията по ценните книжа и борсите (КЦКБ). Инвеститорът трябва да посочи името си, имената на евентуалните си партньори, финансирането, което смята да използува, броя на вече закупените акции, курса, по който са осъществени покупките, и накрая намеренията си относно всеки от елементите на конгломерата, върху който държи да установи контрол, тоест какъв вид преструктуриране се готви да извърши.
— Кой купува, Боб?
— Петдесетина души. Но мисля, че знаем кой води атаката.
Марти Кан, един от двамата виртуози на ПОП. Другият беше Джак Фейн. Когато Фейн тръгнеше в нападение, почти неизбежно насреща му заставаше Кан, призован да организира отбраната. И обратно. Трябваше да платиш един милион долара на някой от двамата само за да му кажеш „добър ден“ и да се поинтересуваш как намира времето. Да се лишиш от единия от двамата, бе все едно да си наумиш да сформираш идеалния баскетболен отбор, пренебрегвайки Карим Абдул Джабер, Лари Бърд или Маджик Джонсън.
— Бил, вече се свързах с Джак — каза Сасия. — Той нареди да ми предадат… Всъщност наредил е да предадат на Крюгер, че ще отсъства от Ню Йорк за три-четири седмици.
Бил, това може би означава, че някой го е помолил да не се намесва.
Макс Крюгер беше официалният юрисконсулт на „Обауита“. Или по-точно началник на правния отдел на дружеството, ръководено официално от Кампанела, чиито не по-малко официални съдружници бяха Харкин и Фийлдинг.
— Бил?
Лодегър се беше вглъбил в себе си.
— Дайте ми два часа, Боб. Трябва да помисля. Ти също, Бърт.
Съсман и Сасия излязоха. На бюрото на Лодегър звъняха едновременно два телефона, но той не им обърна внимание. Марти Кан. Марти Кан, при когото канадката беше работила навремето.
Знаеш, че е Гантри. Той е!
Звънеше вече трети телефон. Също напразно.
Лакомника беше. Интуицията му буквално виеше името на Гантри. По дяволите! На каква игричка играеше това копеле?
Трудно бе да се каже. Още повече, че началото на офанзивата срещу „Обауита“ се характеризираше с особена дискретност, което далеч не бе в парадния стил на Лакомника, проявявал досега предпочитания по-скоро към светкавичните войни. Лодегър внимателно беше проучил обичайната тактика на Гантри в рамките на десет-петнайсет операции. Брутални рейдове, осъществени с бързина, която объркваше противника.
Но не и този път.
Може пък и да не беше той.
В противен случай трябваше да се предполага, че Гантри е възприел стратегията на клещите — „Йелоухед“ отляво, „Обауита“ отдясно.
Той няма необходимите средства за това. Дори и с шибаните си „боклучави“ облигации. Но ако все пак си въобразява, че разполага с подобни възможности, ще си получи заслуженото. Мога да го размажа.
Или всичко това е просто клопка. Започнал е атака срещу „Обауита“ с единствената цел да ме накара на свой ред да атакувам „Йелоухед“. Отначало се опита да ме подмами с онази хартийка, но установявайки, че не реагирам, предприема друг ход.
Да.
Само че по този начин ми предоставя чудесна възможност да го унищожа. От финансова гледна точка той не е в състояние да се сражава на два фронта.
Докато аз мога. Способен съм да водя едновременно цяла дузина битки като тази. Че и повече. Бих могъл да вкарам в бой сто милиарда долара. Дори до сто и петдесет.