Или общо към петдесет и четири.
— И останалото са дребни акционери?
— Да.
— Гантри, имате повече шансове да бъдете избран за Мис Южен Пасифик, отколкото да отървете кожата.
— Може би, ако се обръсна. Нюйоркската борса току-що затвори, а тук е осем сутринта. И осем вечерта за вас, ако съм пресметнал правилно. Ще вечеряме ли? На тази джонка малко се разминаваме във времето.
В аферата „Обауита“ Гантри беше в нападателна позиция, а в ПОП срещу „Йелоухед“ — в отбранителна. И в двата случая действаше чрез посредничеството на адвокати.
Престоят им в Нова Зеландия нямаше за цел само зареждането на камбуза с провизии; Гантри бе направил кратко дискретно посещение на консулството на САЩ, за да легализира пълномощията на юридическите си съветници; което би им позволило да го представляват в съответната ПОП и щеше да му спести физическото присъствие на гъмжащата от Мравки американска територия.
И така, Гантри се намираше в отбранителна позиция по отношение на „Йелоухед“, тъй като атаката се водеше от същите тези Мравки.
— Ако действително си имаме работа с Лодегър й неговата организация — поклати глава Роарк.
— Вижте.
Един от принтерите започна да разпечатва някакви имена. С десетки. После със стотици.
— Някои от тях сами познати — отбеляза Роарк. — Да не искате да кажете, че всички тези хора са Мравки?
Не съвсем. И не всички. Може би не всички. Но колкото и внушителен да беше, списъкът несъмнено не включваше всички имена и всички механизми.
— За начало направихме подбор измежду онези, които по един или друг начин са извършили операции по установяването на контрол над дадена компания, било чрез нормална покупка или сливане, било чрез публични оферти за размяна или за покупка, било чрез враждебни или дружески ПОП, стига въпросните операции да са били осъществени през последните пет години и да са засягали повече или по малко американски компании. По едно време ми беше хрумнало да направя това в световен мащаб, но съм малко зле с времето.
— И какво излезе от този подбор?
— Списък с няколко хиляди имена — на официалните инициатори на всяка ПОП срещу дружество с оборот от над десет милиона.
— По дяволите!
— Както и на техните помощници, тоест на всички, които в една или друга степен са имали отношение към сделката.
— Адвокатите?
— Съставихме отделен списък на адвокатите. Искате ли да го видите?
Включи се друг принтер.
— Четиристотин седемдесет и едно имена — обяви Гантри.
— Виж, от тия тук познавам около четирийсет души. И за още толкова знам къде работят. Между тях има не един лъв. Сигурен съм обаче, че в установяването на контрол над дружествата са участвали много повече адвокати.
— Хиляди и хиляди. Още повече, че за всяка кантора вкарахме в компютрите подробни справки за всички юристи. Това, което виждате, е резултат от най-внимателно пресяване.
— На какъв принцип?
— Моите стари лели отделиха сделките, за които съществува вероятност да са реализирани чрез изпрани пари. Елиминирахме някои компании, като например „Ексън“, „Дженерал Мотърс“, Ай Ти Ти, Ай Би Ем и „Кока-Кола“.
— Ако се съди по умопомрачителните дивотии, които ми наговори Абигейл Роузуол-Макнълти, нищо не гарантира, че някой от тези мастодонти не е вече под контрола на Мравките.
— Абсолютно нищо. Мравките разполагат с потресаващи възможности в това отношение. С двеста-триста милиарда долара може да се купи всичко. И всеки. Елиминирахме също чичо ми Леонидас.
— Наистина ли имате чичо, който се казва Леонидас?
— Това е кодово име. То включва всички онези, които според мен и старите ми лели едва ли стават за Мравки.
Като Джими Голдсмит и Бърнард Арнълт, да речем, или пък Карл Айкан и Пикънс.
Т. Бун ме обра четири пъти на покер. Само една Мравка може да извади толкова карета дами! Шегувам се, естествено. Кого още отхвърлихте?
Онези, които са се провалили при сделката.
— Логично. Мравките никога не се провалят. Може ли да засилите климатика? Умирам от жега. Ясно — зачеркнали сте доста имена. И после?
— Вкарахме в компютрите…
— Тези на джонката?
— Не. Те не са достатъчно мощни. Но за сметка на това са свързани с други, по-големи. Може да наемеш колкото си искаш от тези машинарии. Та, както казах, вкарахме в тях всички сведения за Мравките, с които вече разполагахме.
— Не е много.
— Имаме Харкин, Фийлдинг и Кампанела. Имаме и Лу Манти. Имаме адвокатите, работили по ПОП срещу „Обауита“. Плюс онези, които в една или друга степен са имали вземане-даване с банката „Кесъл“ в Уискънсин. Както и всички, които са получили финансова подкрепа за операциите си от два точно определени пенсионни фонда в Милуоки.