Човекът, командуващ онези, които Роарк от любов към алитерацията бе кръстил „кръвожадните сикариос“.
Главният убиец, Ел Сикарио.
Който може би дори не водеше лично глутницата яхти, преследващи ги по петите. Гантри много бе мислил по въпроса. Главнокомандуващият морските Мравки очевидно не беше Ел Сикарио. Най-вероятно ставаше дума за подофицер. Във всеки случай за някой, който не блестеше с много ум. И това доказваше провалът на всичките му досегашни опити да се справи с тях. Стигайки до този извод, Гантри се опита да си представи какво би направил той, ако не беше Гантри, а някой, който разполага с милиони и милиони долари и си е поставил за цел да убие Гантри и хубавата Зенаид. Несъмнено би измислил нещо по-добро от тези упорити, но нелепи опити.
— Които въпреки това могат и да се увенчаят с успех. Но колко напразно пропиляно време!
Освен това тактиката, възприета от командира на морските Мравки, не беше достойна за човека, създал организацията на Мравките-войници.
Не, нямаше никакво съмнение, че става дума за двама души. Този, под чиито заповеди се намираха морските Мравки, и друг, който стоеше над него. Върховният главнокомандуващ.
— И той не се интересува от нас?
Гантри й се усмихна. И Зенаид разбра.
— Ясно — кимна тя. — Смяташ, че Макартър го възпира.
— Мммм…
— Ако Макартър е гениалният юрист, естествено. Ти строиш хипотезите си върху предположения, а те от своя страна се основават на догадки.
Джонката напредваше изтежко и бавно. Вятърът беше толкова слаб, че платната едва помръдваха, но Тони пестеше горивото.
— И какво би направил ти, Гантри, ако беше на мястото на фамозния Ел Сикарио и ако приемем, че Макартър те възпира и ти пречи лично да се заемеш с нас?
— Искаш да кажеш, ако Макартър престане да ме възпира или сметна, че ми е писнало да ме възпират, или пък, да речем, реша, че Макартър няма право да ме възпира и че би било много по-добре да свърша онова, за което шефовете ми в Колумбия ми плащат и са ме избрали?
— Въпросът ми наистина ли беше чак толкова сложен?
— Да. Бих предпочел да не говорим за това, Зенаид.
— Когато ме наречеш Зенаид, направо ми побелява косата. Как би постъпил, по дяволите? Какво би направил, за да ни спипаш, нас двамата?
Той й каза.
И тя бе ужасена.
Пета част
1
Макартър беше в Токио, а Макартър не обичаше Токио.
Нито Япония. Още по-малко японците. Япония беше възхитителна страна, чиито жители проявяваха изумително чувство за естетика, дори и при направата на метли. Кухнята им бе безспорно фантастична. И все пак. Смешно е, че не мога да приема японците. Питам се защо? Не понасям японците, които са изключително чисти, докато в същото време чудесно се разбирам с китайците, които нерядко са доста мърляви. Необяснимо, наистина. Донякъде може би се дължеше и на факта, че не знаеше нито дума японски. А може би трябваше да поживее тук поне няколко години. Само по себе си всяко обобщение е абсурдно. Макартър се укоряваше, че му се поддава, и смяташе това за недостойно за високата си интелигентност.
В Токио беше от единайсет дни. Преговаряше. Беше кошмарно. Несравнимо по-страшно от преговорите, макар и особено мъчителни, които бе водил преди това в арабските, страни. Тук минаваха часове и цели дни, но накрая оставаше с впечатлението, че не е напреднал нито на йота (ако не и с това, че дори е отстъпил). Тук се изразяваха със завоалирани до неразбираемост думи, чрез безкрайно предпазливи, почти алегорични фрази. Ако някой от събеседниците му излезеше за няколко минути, за да отиде до тоалетната, да се обади по телефона или по някакъв друг повод, Макартър никога не бе сигурен, че на масата сяда отново същият човек.
Но той преговаряше по своя Общ план.
В интерес на истината, още от самото начало знаеше, че ще му бъде дяволски трудно. На границата на допустимото. Но не и чак толкова все пак!
Обаждаше се на Лети всеки ден, като изчакваше до единайсет вечерта, за да не я вдига от леглото по никое време, тъй като часовата разлика между Япония и островите Каикос беше десет часа. И всеки път чувстваше как в гърлото му отново засяда проклетата ватена топка, докато в същото време стомахът го свиваше така, че му се повдигаше.