Защото гласът на Лети оставаше все така спокоен и безучастен. Никакви въпроси, естествено. Не го попита нито какво прави в Япония, нито още колко време смята да стои там. Какво целеше Лети, ако изобщо целеше нещо? Да го принуди да й каже всичко? Не. Едва ли. Действително ли й олекна, когато тогава, в деня на заминаването ми, най-сетне млъкнах? Означава ли това, че би се примирила с положението? Не му се вярваше. Не и Лети.
Откъде си толкова сигурен всъщност?
— Междувременно Макартър се бе свързал с „Морският вълк“ и с „Грациела“. Накрая все пак реши да се обади и на Лодегър.
— Търсили сте ме, Бил.
— О, нищо съществено. Съжалявам, че обезпокоих жена ви. Във всеки случай нищо, което не би могло да почака до завръщането ви. Ситуацията се промени и вече няма нищо спешно.
„Ситуацията се промени и вече няма нищо спешно.“ Благодарение на сведенията, изпратени му от нюйоркската кантора, Макартър беше в течение на хода на операциите „Йелоухед“ и „Обауита“. Атаката и отбраната, ръководени от Лодегър и неговите хора, се развиваха чудесно и в двата случая.
Оставаше да разбере с каква тайнствена цел Гантри се бе поставил сам в такова окаяно положение. Ако се приемеше, разбира се, че не е допуснал грешката да подцени финансовата мощ на Лодегър. Което не беше изключено.
Всички допускаме грешки. Само лудите смятат, че са защитени от тях; понякога и политиците.
Макартър се намираше в апартамента си в хотел „Мияко“, в Широгендай. Избра го преди всичко защото обичаше големите хотели, където никой не ти обръща внимание, а след това и заради басейна. Вече си налагаше да плува по хиляда метра дневно — коремът му приемаше застрашителни размери. Включил бе един от видеоканалите на вътрешната телевизия и разсеяно следеше развоя на касапницата, подхваната от Мел Гибсън в „Смъртоносно оръжие 2“. В същото време играеше сам на „го“-то, купено пътьом в Хонконг, местейки ту черните, ту жълтите пулчета. Аз съм Макартър и срещу мен е Убиеца; или пак съм си аз, но този път срещу мен са „онези“, седнали в едно кресло (всеки на коленете на другия); или съм Лодегър и на четири крачки от мен се подхилва онзи ненормалник Гантри; или, да речем (момент, да видим…)… или пък съм направо самият Гантри, обкръжен и подложен на методично унищожение от гадното копеле Лодегър, който уби стария ми приятел Запъртъка Макнълти…
О! По дяволите!
Убийствен хлад скова Макартър.
О! Не!
Той помете с длан пуловете на „го“-то. Ръцете му трепереха. На екрана Мел Гибсън продължаваше да коли наред.
Това е единственото възможно обяснение, Мак. Единствената налудничава идея, която би ти хрумнала, ако беше Гантри и играеше като него.
О, Господи! Горко ни!
Лодегър внимателно прегледа написаното и тутакси го зачете повторно. Пред себе си имаше три машинописни страници, напечатани на най-малката разредка. Възможно най-сбито. Стигна до последния ред, отблъсна леко листовете, после креслото си и вдигна крака на бюрото, върху което Бърт Съсман с присъщата си безцеремонност вече беше проснал своите.
Пауза.
— Това ли е всичко, което ти роди главата, Бърт?
— Поставих се на мястото на Джонатан Гантри, скитосващ с джонката си в компанията на хубавата Зенаид, с риск всеки момент да бъда ликвидиран от Милан, за когото не знам, че се казва Милан, и се запитах какво бих могъл да направя, за да поставя в колкото може по-шибано положение някой си Бил Лодегър. Намирам, че това, което съм измислил, никак не е лошо. Струва ми се, че съм се изявил като свръхлицемерен, гаден и невероятно подъл тип.
— С тази разлика, че според изводите ти, ако съм ги изтълкувал правилно, съм постъпил много добре, предприемайки атака чрез ПОП срещу „Йелоухед“.
— М-да — измуча Бърт.
— И че би трябвало не само да не я прекъсвам, но и да я засиля още повече.
— М-да.
— Някой плати ли ти, за да ми представиш такова заключение, или просто са ти заповядали да го направиш?
Бърт широко се усмихна.
— На кого говориш в момента, Бил? На мен-Бърт, или на мен-Гантри?
— На теб. Не се прави на глупак!
— Платиха ми, за да те въвлека във въпросната ПОП — отвърна Бърт. — Един милион долара на присъствена седмица, като в телевизионните игри. Колкото по-дълго се туткаш с тази ПОП, толкова повече печеля. Превеждат ми парите по свръхсекретна сметка. Половината в Албания, половината в Гренландия.