Изхождайки от принципа, че не е изключено преместването на седалището да крие някаква клопка (но това можеше да бъде и лъжлива маневра), Съсман най-внимателно бе проучил различията между Делауеър и Охайо и действително бе открил наличието на предпоставки за залагането на няколко чудесни капана.
И така нататък, все в същия дух.
В интерес на истината, работата му беше наистина блестяща. И Лодегър го призна.
— Но нищо конкретно.
— Защото няма нищо за откриване, Бил. Гантри чисто и просто се е прекарал.
— Съществува все пак твоята хипотеза номер шест.
— Ченгетата. Принудил те е едновременно да атакуваш и да се отбраняваш, за да те накара да се разкриеш и да разкриеш екипите си. И сега дебне подходящия момент, за да снесе всичко на Министерството на финансите, на ФБР, на Службата за борба с наркотрафика или на адвентистите от Седмия ден. Не, Бил, не ми се вярва. Първо, защото нито едно ченге никога няма да може да се добере до теб или до нас. Ако ще да го разяждат всички подозрения на света.
Знаеш много добре, че преценката за ситуацията на всички официални агенции и служби не само в Щатите, но и в света, е двайсет пъти по-нереална от действителното й състояние. А доказателства? Никакви! Между другото, не забравяй да изгориш бележките ми.
— Никога не забравям такива неща.
— Аз също. Имай предвид, че не съм използвал нито една от машините в кантората. А и върху хартията няма никакви отпечатъци. (Усмивка.) Освен твоите.
Лодегър запали трите машинописни страници и след като те изгоряха, най-внимателно стри пепелта. Изпитваше смътно разочарование. Но същевременно и задоволство.
Съсман не бе открил нищо, за което самият той да не бе помислил досега. Като се изключи онази шантава история с пакетите акции, групирани в ръцете на специални антиПОП титуляри. Но това беше фикция, достойна само за Холивуд. В обращение бяха милиони акции на „Йелоухед“, които не биха могли да бъдат събрани и за година. Лодегър най-добре знаеше това, тъй като по вина на онзи кучи син Роарк (… който действително ми досажда, и то в най-висша степен) изпитваше затруднения в увеличаването на своя дял от „Йелоухед“, държан официално, разбира се, от Солър и Шаде. Лодегър използуваше Солър за трети път, но от предпазливост този път бе прикрепил към него съвършено нов екип от адвокати и финансови специалисти.
Колкото до Шаде, той за пръв път служеше за подставено лице. Но беше изцяло в ръцете им. Мнимото му богатство бе фалшиво като тридоларова банкнота, ала това знаеха единствено Мравките. Освен това Шаде, който беше на трийсет и две години и се смяташе за гениален финансист, обожаваше жена си и четирите си деца. Които Мравките не изпускаха от очи.
— Заключението ти, Бърт.
— Същото като твоето, струва ми се. Гантри печели време и протака. Но не разбирам защо. Не е изключено, както и всички останали, за пореден път да е подценил силата ни.
Сигурно е едно, Бил: той не е убиец. В противен случай отдавна да е наредил да те направят на решето. И не забравяй най-важното.
Лодегър нищо не бе забравил, но въпреки това — в случай, че най-важното за Бърт не беше най-важно за него — попита:
— Кое?
— Откъде си сигурен, че Гантри те е идентифицирал?
2
Една враждебна ПОП срещу дружеството „Бадабум“ неизменно предизвиква реакция от страна на същото това дружество.
Тази реакция може да приеме всевъзможни форми в зависимост от познанията, опита, въображението, лукавството и дори вероломството на онези, които организират отбраната.
От своя страна отбраната зависи на първо място от личността на този, който я ръководи. От неговата интелигентност, упоритост, работоспособност, от умението му да запазва самообладание дни, седмици и дори месеци наред, съхранявайки в същото време непокътната волята си да не отстъпва. Или пък да се оттегля, но стъпка по стъпка, заставяйки рейдъра да плаща скъпо и прескъпо за всеки спечелен сантиметър, сиреч за всяка акция.
За да се стигне евентуално дотам, че нападателят сам да не издържи на нервното напрежение и да грохне. Това обаче се случва много рядко. По правило рейдърът от висока класа притежава солидна нервна система и е способен да издържи и най-продължителните и жестоки сблъсъци. Често дори изпитва толкова по-голямо удоволствие, колкото по-яростно е сражението.