„Уолстрийт щеше да се посмее, да ги обсипе с подигравки, но ни най-малко нямаше да се изненада, установявайки, че двамата откаченяци плащат за «Йелоухед» един път и половина повече от реалната й цена.
Именно това, разбира се, целеше и Лодегър. Мравките можеха да си позволят да загубят много. Важното бе някой да не започне да си задава въпроси за тези загуби. И за истинската самоличност на онзи (или онези), който стоеше зад Солър и Шаде.
Роарк и неговата «Йелоухед» не биваше да хранят никакви илюзии; те трябваше да знаят, че битката ще продължи до окончателното им унищожение. И Роарк беше повече от наясно“ с това: той се сражаваше, стараейки се да спечели колкото може повече време (поне знаеше защо — Гантри му го обясни и Роарк прие обяснението му). Но накрая щяха да го смажат.
Застрашаваше го и далеч по-осезаема опасност: съпротивата му можеше всеки момент да изкара Лодегър от търпение и той да заповяда да го елиминират чрез една от онези злополуки, които Мравките, изглежда, на драго сърце предизвикваха. Както мнозина мъже на своята възраст, предишната година Адам Роарк се бе подложил на пълни медицински изследвания. С ругатни и фасони, но го беше направил. Лекарите го предупредиха: работел много и сърцето му било слабо. И ето че отскоро имаха сериозни основания да смятат, че някой е бърникал в медицинското досие на управителя на „Йелоухед“. Нищо определено: този своего рода обир бе извършен извънредно дискретно. Но старите лели упорито твърдяха, че такъв е имало. Те изпратиха на Роарк списък на способите, по които можеше да бъде убит човек, като се симулира сърдечен удар, и по нареждане на Гантри прикрепиха към него телохранители.
Онова, което последва, не изненада никого: Роарк хвърли списъка в най-близкото кошче и сега с известно злорадство си доставяше удоволствието постоянно да се изплъзва на охраната си. Вярно е, че не беше от най-впечатлителните.
Но въпреки всичко следваше дословно стратегическите указания на „друслата“, що се отнася до отбраната срещу ПОП.
„Отровното хапче“ е първата, най-често използувана система за предотвратяване или контриране на една враждебна ПОП. Обикновено това е юридическа разпоредба, залегнала в устава на дадено дружество, което има данни да се превърне в „мишена“. Ръководителите на „Бадабум“ решават например да увеличат капитала на компанията си чрез емитирането на ниско стойностни акции (във всички случаи по-евтини от обикновените), запазени само за старите акционери, което неминуемо прогонва рейдъра (освен ако същият не е в комбината още от раждането на Джордж Уошингтън, но това е вече друга история). В резултат на това делът, придобит от рейдъра, ненадейно силно се размива. Ако е стигнал, да речем, до дванайсет процента, той изведнъж пада на осем, седем и дори на по-малко. Първокачественото филе, с което се е готвел да се облажи, се оказва претъпкано с цианкалий.
Съществуват най-малко още двайсетина системи.
В зависимост от това в кой щат се намира седалището на „мишената“, а оттам и от връзките на ръководителите й със законодателното тяло на щата, където е бил регистриран нейният устав, най-неочаквано се гласуват нови закони, които за голяма изненада на рейдъра изведнъж променят правилата на играта. Не е много спортсменски, но е законно. Случвало се е например съдиите да разрешат на дадено дружество да обяви контра — ПОП, отворена за всички, освен за рейдъра. Въпиещо нарушение на конституционните права на акционерите, тъй като въпросната мярка е повече от дискриминационна, но какво пък, съдиите и политиците също трябва да живеят! Случвало се е и да се пръкнат по-скоро странни емисии на нови „преференциални акции с право на многократно гласуване“, които също имат за цел да „разводнят“ дела, придобит от рейдъра с цената на големи разходи. Появяват се „белите рицари“ — в случая инвеститори — съюзници (определението „съучастници“ също би им подхождало), както и местни величия, и изкупуват акциите под носа на рейдъра, при това нерядко за сметка на самата „мишена“, която междувременно дискретно финансира или директно осъществява операция по замяна.
Съществува и тъй наречената „стратегия на еврейския зъболекар“. Легендарна! Преди години една компания за зъболекарски материали става „мишена“ на враждебна ПОП. Едва десет процента от заемодателите, финансирали въпросната ПОП, са кредитори от Кувейт, но в „бойните послания“, адресирани от защитата до акционерите — сред които множество евреи, — всеки път се споменава за „арабски инвеститори“. Бум! ПОП се проваля. Това ето изкуството да използуваш финансовите комуникации!