Всъщност тя щеше да използува само две от собствените си творения. И несъмнено би била очарована, ако узнаеше тъй ласкавото мнение, което имаха Лодегър и Бърт Съсман за нововъведенията й. — Колкото до другите две или три, обстоятелствата нямаше да й оставят време дати приложи на практика.
Впрочем тя — както и Адам Роарк — още от самото начало знаеше, че всичко това е просто ариергардна битка. Силите на Мравките бяха прекалено големи. Първоначалната прогноза на Гантри се потвърждаваше: не можеха да устоят на подобен финансов натиск.
В Ню Йорк фанфаронът Едуард (Едуар в Бейрут) Нисим Шаде се прехласваше в победни химни, докато Солър мълчеше.
Това бе досадно, но без значение. Вече на три пъти бяха избягвали срещата с една или друга от неприятелските яхти, и то единствено благодарение на своевременно обявената от наблюдателите тревога. Ако преди две нощи не бяха скрили джонката в малко заливче на един от Соломоновите острови, вражеските радари със сигурност щяха да я засекат. „Сивата сянка“ мина на хиляда и шестстотин метра от тях със скорост най-много шест възела в час, подобно на излязъл на лов хищник.
Примката се затягаше.
Мъжът чакаше повече от пет часа. Без да яде, без да пие.
Както и без да помръдне или само толкова, колкото да пренесе тежестта на тялото си от единия крак върху другия.
Неподвижна беше дори главата му, облегната на изработената от орегонски бор стена на хижата. Очите му бяха полупритворени, а погледът фиксираше тъмната маса на елите, но явно без да я вижда. Държеше ръцете си все така в джобовете на черното подплатено яке. Пет часа. Мъжът бе избрал най-тъмното ъгълче под носещия гредоред на балкона и човек трябваше да се приближи на две крачки от него, за да го забележи. Хижата се намираше в Орегон, на дванайсетина мили северно от националния парк Крейтър Лейк. През деня оттам несъмнено се виждаше валчестият гръб на Синамъновия рид, а малко по-далече и връх Тийлсън. Петстотин метра по-надолу се виеше щатското шосе № 138. Коли минаваха рядко — едва двайсет и седем за пет часа. Всеки път мъжът бе определял модела само по шума на двигателя. Беше сигурен, че не греши. Никога не грешеше. И не само в това отношение.
Позна веднага черокито, още докато караше по асфалта.
След това джипът сви нагоре по тесния път, който водеше само до хижата.
Мъжът изчака още малко.
Черокито излезе на равното и спря точно срещу него. Различи масивната фигура на Лу Манти, а после и значително по-грациозния силует на млада червенокоса жена с бяла кожена шапка.
— Чакай, ще запаля — подхвърли Манти.
Изкачи стълбите и завъртя ключа. Както и бе предвидено, лампата не освети гредореда.
— Пак е валяло — възкликна младата жена. — Погледни.
Нито една следа в снега. Колко е красиво!
— И спокойно — засмя се Манти. — Влизай. Ключът е закачен под пощенската кутия.
— Не е заключено — отбеляза жената. — Гюс все забравя.
Манти се занимаваше с пакетите. Извади от багажника два сака с дрехи и ги овеси на раменете си, за да вземе с две ръце голямата хартиена торба с провизиите, купени в един супермаркет в Токети фолс. После отново изкачи стълбите.
И застина. Но не обезпокоен, а по-скоро изненадан.
— Какво правиш тук?
— Спешен случай — отговори мъжът, все така неподвижен, но вече на най-горното стъпало.
— Внимавай, не съм сам — изсъска Манти.
— Толкова по-зле. Случаят е наистина спешен и имам нужда от теб. Въпреки малката грешка, която направи.
— Каква грешка?
— Да обядваш с онази канадка.
— По дяволите! Получих заповед лично от Бил Лодегър!
— Това ще бъде грешка без последствия, Лу. Успокой се.
Първият куршум улучи Манти в сърцето, вторият — между веждите, в упор. Той рухна възнак. Портокали и кутии мляко се пръснаха по снега, върху който наистина нямаше други следи, освен тези от стъпките на Манти и на младата жена.
— Лу? С кого говориш?
— С мен — отвърна мъжът.
Младата жена излезе от хижата. Носеше все още кожената шапка, но бе съблякла анорака си. Гърдите й изпъваха синьо-белия пуловер. Мъжът изпразни останалите в пълнителя шест патрона. Пистолетът — „CZ 50“, чехословашко производство — бе част от личната колекция на Лу Манти. Мъжът умишлено изстреля два куршума встрани от целта, както би могъл да направи неопитен или изпаднал в паника стрелец. Погрижи се все пак поне един да попадне право в сърцето.