— В този случай или ще научим за катастрофата от телевизията и вестниците, или ще имаме пълно мълчание по въпроса, при което шансовете на Лад значително ще се увеличат.
— Дръжте ме в течение.
— Разбира се.
Кучето на Милан беше от неопределена порода. Лодегър дори не се запита откъде го е изнамерил. Така или иначе, ставаше дума само за прикритие. Двамата мъже крачеха по Парк Авеню под сипещия се сняг — двама собственици на кучета, които бяха извели скъпоценните си бубенца за традиционното вечерно пишкане и междувременно най-безобидно си бъбреха. Евентуалната загуба на двеста и петдесет милиона долара (освен в случай, че Харисън Лад успее да ги намери, което можеше да отнеме и цяла седмица) ни най-малко не притесняваше Лодегър. Лимитът на вероятните загуби бе фиксиран на пет процента. Бяха все още твърде далече от него, така че нямаше основания за тревога. Дори и ако „онези там“ се понамръщеха. Лодегър знаеше, че вуйчовците му са сключили помежду си застраховка, нещо като тяхна собствена „Лойд“, която щеше да разпредели загубите между членовете на организацията. При все това самолетният транспорт оставаше най-сигурен, дори и след наистина анекдотичния случай, публикуван навремето като сензация на първа страница на почти всички вестници: един самолет, осигурявал доставката на кокаин на един от седемстотинте Бахамски острови и натоварил на борда си в замяна на „стоката“ куфарче с един милион долара, бил подгонен от американските митничари и се видял принуден да изхвърли парите — единствено доказателство за сделката — над плаж на остров Парадайз. Сащисаните летовници видели от небето да се изсипва същински дъжд от стодоларови банкноти. Последвал невероятен масов пердах и случаят вдигнал страхотен шум. Пилотът отричал всичко и го освободили по липса на доказателства. И все пак транспортът по море беше по-рискован. Вече на три пъти крайбрежната охрана залавяше товара на Мравки-пътешественици в Мексиканския залив, или по-скоро онова, което оставаше от него, тъй като Мравките, подчинявайки се на заповедите, съумяваха всеки път или да изгорят, или да изхвърлят зад борда пренасяните от тях пачки стодоларови банкноти. Шест милиона долара, отчасти превърнати в пепел, отчасти изпратени на дъното в специално утежнени с олово сандъци. И нищо не можа да накара арестуваните мъже да проговорят. Съгласно правилата, те до един бяха женени и имаха деца.
При тази система американската администрация просто не беше в състояние да определи мащабите на трафика на кокаин между Колумбия и Щатите. Сведенията, с които разполагаше СБН (Службата за борба с наркотрафика), натоварена да прилага закона за борба с търговията с наркотици, далеч не отговаряха на действителността и заловените количества дрога представляваха само нищожна част от огромния поток, който заливаше страната. Границите и преди всичко мексиканската граница бяха същински сита.
Бобтейлите с наслада джапаха в кишата.
— Докато не съм забравил, дръжте ме в течение и за Малайзия.
Лодегър умишлено вмъкна в гласа си необходимата нотка леко раздразнено безразличие.
— Разбира се — повтори Милан.
Сбогуваха се с усмивка като добри съседи, които се разделят, след като са си побъбрили за времето, за жени и за кучета. Лодегър се прибра у дома. Отведе двете животни на втория етаж на мезонета и ги изрита в градината около басейна на покрива на сградата. След като чак толкова обичаха снега, гадините проклети… Слезе на долния етаж и отиде в кабинета си. На пулта с шестте телефонни секретари, включени към шест отделни линии, мигаше една-единствена червена лампичка. Прие съобщението. От Лондон Армбръстър им честитеше Новата година и му благодареше за шоколадите. Или с други думи, Армбръстър потвърждаваше получаването на трийсетте милиона лири стерлинги.
Много добре.
Манди спеше в стаята си. Бяха се любили преди час и той за пореден път се бе изумил от желанието, което продължаваше да изпитва към нея. Изтегна се в собственото си легло, като нави будилника за четири и петнайсет. Обикновено заспиваше много бързо, и то без да прибягва до сънотворни, тъй като използуването на какъвто и да било наркотик искрено го отвращаваше. Но този път сънят се позабави. С няколко минути. Мислеше си за Лакомника, срещу когото — най-сетне! — Милан със сигурност щеше да хвърли своите Мравки-войници. Веднага щом съучастничеството между него и канадката бъде установено, което бе вече въпрос на часове. Една най-обикновена среща между двамата би била за Милан предостатъчно доказателство.