Три години и половина по-рано. Лодегър вече се е срещал неколкократно с Макартър по един или друг повод, но все още не е заел официално поста на Виктор Аламеда. При все че „онези там“ го уведомяват за предстоящото назначение, което ще бъде звездният миг в живота му. Той ни най-малко не се съмнява в способността си да поеме функциите, които „те“ ще му поверят. И безпристрастният анализ на изминатия досега път го потвърждава. Той притежава вродени дарби — и това е очевидно, — но ги доусъвършенства. През целия период на учението си умишлено развива у себе си онова упорство, което обикновено съставлява единственото достойнство на трудолюбивите, лишени от талант.
Натрупва куп дипломи, убеждава се в тяхната маловажност и не се поддава на изкушението да ги приеме като доказателство за способностите си. Прави всичко възможно, за да придобие опит; най-смирен сред смирените е в желанието си да учи и неизменно се стреми към съвършенство. Знае, че роднинските му връзки с „онези там“, по-точно фактът, че майка му е „тяхна сестра“, е решаващ коз, с който мнозина други напълно биха се задоволили. Но не и Лодегър. Лодегър изгаря от желание да докаже, че е ценен сам по себе си. На практика той жертва младостта си. Дори бракът му с Манди е програмиран: поставят му за задача да се ожени за благовъзпитана и богата американка от фамилия, която да може да улесни възхода му. Лодегър избира бъдещата си съпруга с присъщата си безчувствена ефикасност. Спира се на Манди, „сортирана“ измежду четири други, които също отговарят на изискванията. Но Манди — и той установява това почти с възхищение — не му е безразлична, поне във физическо отношение. Провидението явно си знае работата.
И така, три години и половина по-рано той е в период на очакване. Най-сетне е на прага да достигне преследваната от години цел, коствала му толкова усилия и жертви. Умее да бъде търпелив и да избягва всяка възбуда. И все пак живее в страх през седмиците и месеците преди Назначението. Никакви грешки — наистина не е моментът да прави такива! Може би „онези там“ все още хранят някои съмнения по негов адрес. Може би наблюдението, на което знае, че е подложен, се е засилило. Веднъж да заеме мястото си до Макартър, и ще може малко да се отпусне. Но дотогава е уязвим. Под карантина, в известен смисъл. Поне той оценява обстановката именно така.
Още тогава поема множество сделки. Те нямат нищо общо с тези, които ще ръководи впоследствие, но все пак в тях са заложени десетки и десетки милиони долари.
Измежду всички проекти, които разработва по това време, има един, отнасящ се до недвижими имоти. Става дума за терени в Калифорния, в района на Сан Диего. Парцели за застрояване. Общо двайсет и осем. Със също толкова или приблизително толкова отделни собственици. Чрез упълномощени адвокати и много дискретно, разбира се, той започва преговори за закупуването на парцелите с оглед осъществяването на мащабен градоустройствен план. Площта на един парцел възлиза средно на един акър или малко повече от четири хиляди квадратни метра. Средна цена: един милион долара за акър. След ожесточени пазарлъци и оказване на натиск (нерядко граничещ със заплаха) върху един или друг от собствениците той успява да намали началната цена. Смята, че може да я смъкне до осемстотин и петдесет хиляди, а в резултат и да даде ново доказателство за способностите си на далновиден инвеститор.
Има една подробност, която ще се окаже важна — един обширен терен съседства с парцелите и ги допълва. Този терен не струва нищо, макар че му искат десет милиона.
Той е просто нещо като естествена бариера, която ще предпази бъдещата благоустроена зона от безразборно строителство и нежелани съседи. Но десет милиона е прекалено висока цена. Тези разядени от морската сол хектари, които местните закони за защита на природата правят неизползуваеми за строеж, в никакъв случай не струват десет милиона. Лодегър, отишъл лично да ги види и подсигурил се със заключенията на всички възможни експерти, отказва да ги купи. Мъртвият терен ще си остане мъртъв.