Тези «каменни богове» ще изискат от Макартър отчет, който ще продължи часове. По някое време ще седнат на масата. Той почти няма да яде (тукашната кухня е прекалено мазна и тежка за вкусовете му) и ще ги залива с пороя от информация, който съхраняваше в паметта си и освобождаваше умишлено по такъв начин, че единствен да бъде в състояние да го овладее.
Ще станат от масата, ще излязат на просторната красива веранда и телохранителите ще заключат стаята. Макартър ще продължи да говори. Ще изслушва въпросите и ще отговаря, странно горд с пъргавия си ум и тъй прецизната си памет.
Ще си легнат късно с условието да продължат работното заседание на следващия ден сутринта — но никога преди единайсет — в случай, че не им стигне време да направят преглед на всички текущи операции. Такова беше обичайното развитие на една обичайна среща.
Но това не се отнасяше до днешната среща. А още по-малко до втората, на следващия ден. Преди две седмици, веднага след като разбра, че го викат, Макартър изненадващо им отправи необикновена молба: да му се предостави допълнително още един ден, тъй като в добавка към отчета си би искал да им изложи и един проект.
Общият план.
«Те» нямаха понятие за какво става въпрос — Макартър не бе споменал никому нито дума за него. Задоволи се само да уточни, че би желал да обсъди с «тях» нещо изключително важно.
Важно за «тях», но също и за Макартър. Ако успееше да «ги» убеди в ползата от него, да «ги» накара евентуално дори да я осъзнаят, Общият план щеше изцяло да промени собственото му положение. Макартър щеше да се превърне в незаменимия «deus ex-machina». Да стане неуязвим. И да има на свое пълно разположение Ел Сикарио, абсолютното оръжие.
В същото време това щеше да е и венецът на кариерата му. Щеше да постигне нещо, за което никой никога не бе дръзвал дори да мечтае.
На вратата се почука: един прислужник го уведоми, че «те» го чакат долу, както винаги.
— Идвам.
Прибра се в апартамента си малко преди три сутринта.
Сеансът бе минал без изненади. Цифрата, която «им» съобщи в отговор на очаквания въпрос, предизвика всеобщо изумление с мащабността си. Макартър бе изпитал известно задоволство при вида на сащисаните им физиономии.
Но въпреки това не всичко бе казано. След осем часа щяха да подновят заседанието.
Не го попитаха нищо за проекта му. Не искаха да показват по какъвто и да е начин, че са заинтересовани от това, което е измислила «курешката». Тръпка на омраза разтърси Макартър, Мимолетна. Не можеше да си позволи подобни чувства.
Тъкмо се канеше да вземе още един душ, когато на вратата отново се почука. На мига разбра, че това е той.
Въпреки горещината Ел Сикарио носеше риза с дълги ръкави, грижливо закопчани на китките. Макартър изведнъж си даде сметка, че никога не е виждал Убиеца облечен по друг начин, освен от глава до пети, дори край басейна.
Това сигурно означава нещо, но какво?
Макартър не знаеше все така нищо за този човек, дори неговата националност. Как беше станал Ел Сикарио? Как бе спечелил «тяхното» доверие?
— Уморен?
— Малко — отвърна Макартър. — Канех се да взема душ.
— Чувствайте се като у дома си. Ще почакам. А и това няма да ни пречи да поговорим. — Макартър се съблече и влезе в остъклената кабина. Регулира температурата на водата — дори и в тази жега не би я понесъл студена.
— Познавате ли човек на име Гантри?
Ако се намираше лице в лице с Ел Сикарио, въпросът може би щеше да изненада Макартър, може би щеше да го накара да реагира по нежелателен начин. Той замислено погледна крана на душа, изработен от масивно злато, и изчака водата да стане по негов вкус, преди да застане пред струята.
— Познавам един Джонатан Гантри.
— Този от аферата с «боклучавите» облигации?
— Същият.
— Лично ли го познавате?
Внимание, Мак!
— Не.
— Не чух отговора ви.
Макартър подложи лице под струята и остана така, докато преброи до двайсет.
— Отговорът е не — натърти той.
Излезе от кабината и облече халат, белязан с неговите инициали, който използуваше само две нощи в годината. В гардероба висяха още пет такива, абсолютно идентични.
Ел Сикарио бе влязъл в банята и пушеше дълга филипинска пурета с остър тръпчив мирис. Усмихна се.