Междувременно трябва да изложиш твоя Общ план и да «ги» накараш да го приемат, което ще ти отнеме най-малко шест до осем седмици. «Те» са диви зверове и като такива са невероятно предпазливи. Ще мине доста време, докато разберат какво «им» предлагаш, и двойно повече, докато го приемат. И когато ти кажат «да», ти ще бъдеш в безопасност.
Освен ако дотогава Гантри не се остави да го убият и Лодегър, излязъл победител, не се обърне срещу теб. Лодегър, който е «техен» племенник.
И освен, разбира се, ако преди това Ел Сикарио не те убие.
Слабо е да се каже, че сам се постави в най-малкото рисковано положение! Ще се наложи да бъдеш дяволски убедителен, когато след малко започнеш да «им» обясняваш твоя Общ план.
За да даде възможност на мозъка си да отдъхне, Макартър затвори очи и се опита да си представи главния вход на хасиендата — чудовищна атракция, украсена със самолета, транспортирал първата пратка кокаин на Картела за Съединените щати. Придружавал я бе лично един от Петимата. Днес плащаха до петстотин хиляди долара на пътуване.
Макартър постепенно се отпусна. Сега трябва да спиш.
А после, после те очаква наистина кошмарна надпревара с времето.
«Акция» се нарича ценна книга с търговска стойност, удостоверяваща дела на притежателя й в общия капитал на определено дружество. Акцията дава право на собственост. Правото на собственост на акционера върху дружеството е пропорционално на броя на акциите, които притежава. На теория. По същия начин, по който е по-добре да си богат и здрав, отколкото беден и болен, така е по-добре да си едър акционер, отколкото дребен. Между някой, притежаващ една акция от дружеството «Бадабум», и друг, който разполага с един милион акции от същото дружество, разликата рядко е чисто аритметична, тоест като между едно и един милион. Особено ако въпросният милион акции съставлява значителен процент от общия брой на акциите, емитирани от дружеството «Бадабум». Ръководителите на дружеството «Бадабум» (името е измислено, разбира се!) се интересуват от дребния акционер толкова, колкото и от цвета на първото си цукало.
Да се смята противното е равносилно на утопия. Още повече, че съществуват така наречените «приоритетни» или «привилегировани» акции, ползуващи се с особен статут, до които дребният акционер никога няма да има достъп. Ръководителите на дружеството «Бадабум» единодушно и със завидна енергия отричат тези факти.
Но това е друга история.
«Облигация» се нарича ценна книга (независимо дали се котира на борсата или не), която не е нищо друго, освен разписка срещу предоставен заем. Заемат пари на дружеството «Бадабум» и в замяна споменатото дружество връчва документ, с който признава предоставения му заем и се задължава да възстанови стойността му (възможно най-късно) ведно с известна лихва (възможно най-ниска). Обикновено лихвата е точно определена, но може да се индексира или, с други думи, да се променя по куп всевъзможни причини (въображението на ръководителите на дружеството «Бадабум» е безгранично).
Облигации могат да бъдат емитирани от държавния, полудържавния (съкровищните бонове например) и частния сектор.
По принцип облигациите, емитирани от държавния сектор, са сигурни. Освен ако страната не бъде сполетяна от революция или не стигне до пълен крах.
Облигациите на частния сектор са несравнимо по-забавни. Тяхната стойност зависи единствено от качествените показатели на лицето, на което се отпуска заем. При това дори не е необходимо да са уверени в неговата почтеност — на теория, съществуват закони, за да го принудят да върне заема и да изплати обещаните лихви; известни са даже случаи, когато тези закони са били прилагани! Не, проблемът е в това да се узнае предварително дали въпросното лице притежава достатъчно интелигентност, трудоспособност, късмет, хитрост и т.н., за да умножи заетите му пари, а оттам и да изплати лихвите и да възстанови предоставените му капитали.
Същността на цялата игра се състои именно в оценката на степента на интелигентност и трудоспособност на заемоискателя.
Ръководителите на дружеството «Бадабум» са лукави. Те подготвят емисията си от облигации и я пускат в обращение с най-примамливи обещания. Те могат да лъжат (и още как!). Могат да лъжат дори най-чистосърдечно и да твърдят, че ще реализират невероятни печалби, защото наистина са убедени в това. Независимо дали произвеждат, разпространяват или продават нещо, не е изключено да са придобили тази своя увереност в бъдещото развитие на нещата от проучването на пазара — то е винаги поверително; излишно е да се привлича вниманието на конкуренцията! И никой не знае дали имат право. Дори и самите те.