Гантри. Именно Гантри дава началния тласък на цялата суматоха. Гантри, както личи по всичко, намира възможно най-добро приложение на парите от първата си печалба, с която толкова се е гордее. Точно с този начален капитал той буквално връхлита върху намиращия се в пълен застой пазар на «боклучави» облигации. Забележителната му способност да се сдобива с каква ли не информация очевидно му помага да направи изключително уместен подбор измежду дружествата, емитиращи подобни облигации. Съумява да локализира «изгряващите звезди» или «падналите ангели», намиращи се на границата да заемат отново мястото си в рая на аристократичния рейтинг. Като използува масирано заеми и поема всички рискове, той се оказва почти в позицията на «корнер» спрямо най-перспективните «junk bonds» («корнерът» е лице или компания, която притежава значителен дял от даден пазар и по силата на това може да оказва влияние върху него).
Всичко това осъществява със завидна дискретност и без да жертва ежегодните си миграции към своите любими южни морета. А като че ли и без дори да напуска тихоокеанските си азиатски бази. Гантри е един от първите, които разбират, че благодарение на фантастичния прогрес на електрониката не е необходимо да присъстваш физически в Манхатън, за да проведеш на мига каквато и да било операция.
Макартър следи развитието на авантюрата. Често със смях. Този безочлив негодник беше мой ученик само петнайсет часа и аз дори не съм сигурен дали би действал по-ефикасно, ако го бях учил четири години!
По груба преценка печалбите, реализирани от Гантри за по-малко от три години, възлизат на около двеста и петдесет милиона долара. И то без да е допуснал и най-малкото закононарушение. Освен това едва ли има и петдесетина души, които знаят името му. Останалите предпочитат да игнорират този самохвалко, който не принадлежи към голямото семейство на финансистите и твърди, че финансите са детска работа.
Гантри прибира своя четвърт милиард. Би могъл да продължи, разбира се, и да спечели два, три, четири пъти повече.
Но той се оттегля. Може би защото оставането му на бойното поле би го принудило да се откаже от онова, за което се говори, че е основният предмет на неговата дейност — морската биология и защитата на флората и фауната в Югоизточна Азия.
Въпреки това Гантри не изоставя финансите, но отсега нататък действията му ще бъдат точно премерени и конкретно насочени. Хрумва му идеята да финансира публичните оферти за покупка е «junk bonds». Първо, защото те представляват почти неизчерпаем източник на свежи, активни и лесно управляеми капитали. А също, и преди всичко, защото нито един закон не забранява емитирането на «junk bonds» за сметка на компанията, от която вече е придобит дял чрез изкупуването на акции. Което, с други думи, е равнозначно на закупуването на гореспоменатото дружество «Бадабум» със собствените активи на дружеството «Бадабум». Налудничаво, но осъществимо.
Гантри — когото все повече хора наричат Лакомника — е станал «рейдър».
— Лакомници — каза той. — Истински.
Зенаид вдигна глава и погледна двете кацнали на една от реите ципоноги, които на свой ред наблюдаваха нея и Гантри е изключително тъпо изражение.
— Приличат на пеликани.
— От същото семейство са, пеликаноподобни. Тези, които с такъв интерес изучават Венериния ти хълм, са известни като «Sulae bassanae».
— Имат вид на истински кретени.
— Глупостта им е пословична.
— Това обяснява всичко.
Двете птици бяха снежнобели. Размахът на крилете им навярно надхвърляше двата метра; имаха къси крака, голям корем, огромна човка и покашлюваха точно както братята Кесъл от Милуоки, когато разказваха подвизите си на игрището за голф.
— Изпражненията им струват — или са стрували — чисто злато — добави Гантри! — Става дума за гуано.
— Привет, братлета Кесъл — подвикна Зенаид.
Съвършено голи, двамата с Гантри лежаха на покрива на командната рубка, всеки е глава към краката на другия. Благодарение на разположените в каре брезентови паравани това беше единственото място, където Зенаид можеше да се пече отвсякъде, без да рискува да предизвика бунт на борда.
Двамата работеха. Тя изучаваше огромния куп информация, предоставена им от старите лели за всички операции, проведени през последните пет години от Албърт Кампанела, Фийлдинг и някой си Агилар Нунес, на чието име многократно бе попадала в качеството му на съдружник ту на Фийлдинг, ту на Кампанела, ту на Лу Манти. Изминали бяха седем дни от поражението, нанесено на двете зловещи яхти. Джонката плаваше на юг, на около сто и петдесет мили от архипелага Кепулауан, разположен западно от Суматра. Междувременно бяха научили, че след неколкодневен дрейф яхтите са били изтеглени на брега, където сега ремонтираха двигателите им. Към тях се бяха присъединили още два кораба. По всичко личеше, че се канят да ги подгонят отново и с четирите съда, ако вече не се бяха втурнали подире им. Съобщаваха и за пристигането на голям кораб в пролива Сондата между Суматра и Ява — трийсет души екипаж, четирийсет метра дължина, двеста и петдесет тона водоизместимост и максимална скорост от най-малко петнайсет възела, развивана благодарение на два дванайсетцилиндрови двигателя, всеки с мощност шестстотин конски сили. Според други сведения втори подобен напредваше с пълен ход към пролива Ломбок. Ставаше дума и за тежки хеликоптери, предназначени уж за снимането на някакъв филм, но старите лели твърдяха, че продуцентите на филма предоставили единствено имената си. Гантри незабавно поиска да му изпратят възможно най-подробни сведения за тези тъй услужливи апологети на киното.