Мачът беше спрял. Вързопът с пране се беше разпилял и трябваше да бъде завързан наново. Играчите стояха сред голям облак прах и спореха кой трябва да се заеме с тази задача.
— Но как е възможно? — попитах аз. — Мислех, че си американски гражданин.
Реймънд дръпна дълбоко и замислено от цигарата.
— Аз съм чужденец с разрешително за постоянно пребиваване. Нямам пълно гражданство.
— Въпреки че си служил в армията на САЩ?
— Молбата ми беше забавена. — Той издиша забележително количество дим. — Повдигнаха се някои въпроси.
— Какви въпроси? — Размахах ръка, за да пропъдя дима от лицето си. — Да не са те помислили за шпионин?
— Шпионин ли? — Реймънд присви очи невярващо. — Чий шпионин? Руски ли? Да ти приличам на комунист?
В затворническата йерархия комунистите стояха по-ниско дори от евреите и Мюсюлманските братя. Групичка от тях се беше събрала в единия край на двора, отбягвана от всички останали, и не беше допусната да играе футбол. Не само ги бяха пребили жестоко като нас останалите, ами след това им бяха обръснали и веждите, за да ги унижат. Жестоката ирония беше, че само след няколко години Насър щеше да се съюзи със Съветския съюз, но тогава вече щеше да бъде твърде късно за тези мъже.
— Не, великият Сесил Б. Демил никога нямаше да ме наеме, ако бях редовен член на партията, с името ми в черния списък. Подозренията забавиха молбата ми, но в крайна сметка проверката доказа, че съм напълно чист. Бездруго ходих само на няколко сбирки. Обичам хубаво вино, чисти хотелски стаи и жени, които си бръснат краката твърде често, за да са добри социалистки.
— Реймънд, знаеш ли, носи се слух, че скоро ще те обвинят официално като израелски шпионин — казах тихо.
Цигарата му остана в ъгълчето на устата му като тлеещ фитил без дъх, който да го разгори.
— Това са само слухове — отвърна той.
— Имат ли доказателства срещу теб?
— Освен закъснителя, който ти ми даде ли? — Сред цигарения дим за миг се появи едва забележима усмивка.
— Трябва да разполагат с нещо друго, за да ти повдигнат обвинения.
— О, наистина ли мислиш така? — попита той ведро, сякаш имитираше подигравателно говора на Хенри.
Забелязах, че Шериф, професорът и някои от другите братя ни поглеждаха крадешком от другия край на двора, след което бързо ни обръщаха гръб.
— Реймънд, не се шегувам. — Отдръпнах се с крачка настрани от него. — Ако те обвинят за шпионин, тогава със сигурност ще те обесят.
— Вече се досетих.
— Тогава защо не ме преби, когато те накараха?
— Добър въпрос. — Той извади цигарата от устата си и я погледна. — Може би просто смятам, че е хубаво да имам поне един приятел тук.
— И затова си решил да поемеш моето наказание?
— Помислих си, че ще оцениш жеста.
Тръгнах да се облягам на стената, но тя се оказа по-далеч, отколкото си мислех, и се стоварих върху нея тромаво.
— В думите ти няма никаква логика — казах аз.
— Нима? Мислех, че може по-нататък да ми върнеш услугата.
— Значи е просто въпрос на сделка? – Опитах се да се изправя.
— Или взаимен интерес.
В другия край на двора братовчед ми ни гледаше и показа на професор Фарид преплетените си ръце, сякаш говореше за някаква връзка.
— Знаеш ли, има логика в това да си шпионин — казах аз. — Рискът, който пое, когато се провеси с камерата над пропастта. В пещерите долу има скрити оръжия, нали?
— Щом казваш. — Реймънд пусна цигарата на земята.
— Това са важни стратегически позиции, които биха представлявали интерес за вражеска армия.
Видях Шериф да казва нещо на професора, прикрил уста с ръка.
— Споделял ли си подозренията си за мен с Мюсюлманските братя или с властите.
— Все още не съм. Но може би трябва да го направя. Говори се, че съдиите на Насър дават по-малки присъди на тези, които сътрудничат.
— Тогава защо не го направиш? — Реймънд смачка пушещия фас със сандала си. — Колкото по-скоро излезеш на свобода, толкова по-скоро ще се събереш с нашата приятелка.
— Повярвай ми — извърнах лице, — обмислям го.
Удари звънец, който съобщаваше, че времето ни на двора е изтекло. Мачът приключи и играчите развързаха вързопа и си взеха дрехите. Евреите отидоха в своя ъгъл. Комунистите се скупчиха по-близо. Братята се подредиха в колона и се отправиха към килиите. С изключение на Шериф, който продължаваше да се взира в мен и Реймънд, докато дърпаше брадата си все по-яростно.
— Ето какво мисля. — Реймънд отново се облегна на стената. — Египетските власти несъмнено биха искали да съберат доказателства за шпионаж, за да ги представят на трибунала. А ти лесно би могъл да им дадеш тези доказателства, като изопачиш малко това, което си виждал и чувал. От друга страна обаче, би могъл да им съобщиш, че съм се държал подозрително на снимачната площадка още преди да ми дадеш закъснителя. Затова е в интерес и на двама ни да заздравим приятелството си. Не си ли съгласен?