Братовчед ми продължаваше да ни гледа и дърпаше толкова съсредоточено брадата си, сякаш искаше да я отскубне от брадичката си. Изглеждаше почти като хипнотизиран. Тогава осъзнах, че се разярява. Макар все още да бяхме роднини, вече не бяхме съюзници. За пръв път бях абсолютно сигурен, че Шериф би ме убил, ако му се предостави и най-малката възможност. Обърнах се бързо към Реймънд.
— Това приятелство ли е, или изнудване? — попитах го. — Все още не разбирам защо позволи да те набият вместо мен.
— Имай малко вяра в хората. — Реймънд се оттласна от стената. — Можеш да погледнеш ситуацията и от друг ъгъл: бях ти задължен, защото не ме изпусна от скалата.
Той вдигна бастуна си за поздрав към братовчед ми и закуцука към килиите.
8 юни 2015 г.
До: Caddygrandaddy71@aol.com
От: Raqqarolla@protonmail.com
Дядо,
Малко се поуспокоих, откакто ти писах за последно. Вече оценявам иронията, защото опознах по-добре евреина, за когото споменах в предишното си писмо.
Той се казва Тайлър Съмърс. Твърди, че е журналист на свободна практика, но другарите ми не му вярват. Те мислят, че е шпионин, защото даде две различни обяснения защо е тук. Първо каза, че иска да ни интервюира във връзка с играта „Убий кръстоносеца“. После спомена, че вече бил в тази част на света, за да отразява войната. Според мен истината е, че е просто един самотен и объркан човек, който се опитва да си намери ангажименти и да измисли какво да прави с живота си. Но за един твърд джихадист това е непонятно.
Тайлър е от Монклер, Ню Джърси, и е завършил колежа „Мидълбъри“ във Върмонт. С пет години по-голям от мен е и сме играли едни и същи игри като Assassin’s Creed II и World of Warcraft. Освен статиите и ревютата, които е писал за списание PC Gamer, открих само три други публикувани материала, два от тях на уебсайта Vox. В един от тях пишеше за американски войници, завърнали се от войната в Ирак. Друг беше за фолк певица на име Манди Прашкър, в която мисля, че Тайлър е бил влюбен.
Сигурен съм, че Тайлър е евреин, защото съученикът ми от гимназията Ноа Съмърс винаги отсъстваше за „свещените им празници“ и ми опяваше за Израел и палестинците. Третата статия на Тайлър, която намерих, беше на сайт на име „Евреите в спорта“. Но още не съм споделил това с другарите си.
В момента положението е малко напрегнато. Тайлър е, както навярно ти би се изразил, наш заложник. Държим го в обора на едно магаре, който преустроиха в килия. Новите ми командири са се свързали с родителите му в Ню Джърси и се опитват да измъкнат от тях откуп в размер на десет милиона. Опитах се да обясня, че дори преуспелите лицево-челюстни хирурзи в Америка не разполагат с толкова пари, пък дори да продадат къщата си в предградията. Само че в момента никой не иска и да чуе, тъй че си затварям устата.
Работата е там, че Тайлър ми допада. Напомня ми на Ноа и някои от приятелите ми в Бруклин. Бил е запален по подобни неща като мен. Събирал е карти „Покемон“ и в училище по-големите момчета го биели. Може да рецитира без грешка текстовете от рап албума Life After Death на Биги Смолс, все едно са стихове от Корана. Когато го заловихме, беше облечен с тениска на клуб по борба, на която пишеше „Предай се“, къси панталони и скейтърски гуменки „Ванс“, въпреки че не изглежда в достатъчно добра физическа форма, за да се бори или да кара скейтборд. Добре де, имаше тениска и гуменки. Взеха му ги и сега командирът носи тениската с надпис „Предай се“.
Тайлър също така твърди, че си има приятелка в Америка, но аз не му вярвам. Може би само си мисли, че има приятелка.
Също като мен и той харесва Спайдърмен. Мисли си, че е като Питър Паркър. Как пък не! Предполагам, че и аз си мислех подобни неща някога. Веднъж се заговорихме дали да не направим собствен графичен роман, като аз ще нарисувам илюстрациите, а той ще напише текста. Но тогава командирите ни накараха да вземем химикалката и бележника от килията му.
Тайлър всъщност е приятен тип. Въпреки че трябва да го мразя заради всичко, което неговият народ е причинил на нашия.
Ето още нещо интересно за него. Гледал е филма, по който ти си работил — „Десетте Божи заповеди“. Разправя, че го гледал всяка година „на празника“ с родителите си, било нещо като семеен ритуал. Рецитирали диалозите и се смеели на смехотворните реплики. Особено когато Червено море се разделя и жената казва: „О, Моисей, Моисей, ти твърдоглав, великолепен, прекрасен глупако!“