Когато попитах Тайлър за кой празник говори, той отговори: „Великден“. Аз обаче не му повярвах. Защото знам от Ноа и правилата за паркиране в града, че празникът Пасха се пада горе-долу по същото време.
Поемам голям риск, като ти пиша пак, защото командирите ограничиха строго достъпа до компютрите. Сега ти пиша тайно от едно интернет-кафене, докато съм в града, за да купя нов кабел за компютъра, който ми трябва, за да монтирам видеоклипове и да изпращам имейли с искане за откуп на английски до семейството на Тайлър в Америка. Всеки момент може да се наложи да натисна бутона за изпращане, ако забележа, че някой от другарите ми минава покрай прозореца.
Но исках да знаеш, че вече не се сърдя. Въпреки че съм много потиснат заради случилото се с Шайма. Така и не успях да я опозная заради езиковата бариера и постоянния ѝ плач. А командирите продължават да ми напомнят, че тя е от народ на неверници, които трябва да бъдат подчинени. Но тя беше просто едно дете, което искаше да се върне при семейството си. Така че стана гадно. Всъщност стана много гадно и това не ми дава мира. Но тук не мога да споделя терзанията си с никого. Та така.
Между другото, не ми каза как върви лечението ти. Отдавна не съм получавал вест от теб, тъй че пиши.
Искрено твой,
Алекс
9 юни 2015 г.
До: Raqqarolla@protonmail.com
От: Bayridgemama475@gmail.com
Алекс,
Аз съм майка ти. Пиша в отговор на последния ти имейл до дядо ти, който едва сега открих.
Дядо ти получи инсулт преди няколко седмици и не може да ти отговори лично. Не знаем дали изобщо ще може отново да работи с компютър. Не знаем дали ще успее да проговори отново, нито доколко разбира какво се случва около него. Състоянието му е тежко. Ръкописът, който четеш, вероятно е единственият начин, който му е останал да говори с теб. Молим се да оздравее, но не е ясно колко още ще може да издържи.
В последния си имейл пишеш, че вече рядко имаш достъп до компютър. Затова ще бъда кратка. Прибери се у дома. Случилото се с горкото момиче е ужасяващо, а от тази работа с Тайлър трябва да се дистанцираш по най-бързия начин. Не знам с какви думи вече да ти обяснявам, но ми липсваш. Липсваш на баща си. А дядо ти трябва да те види, преди да е станало твърде късно.
Моля те.
Обичаме те,
Мама
27
В дните, след като говорих с Реймънд на двора, застудя. Надзирателите започнаха да пускат слухове, че вече сътруднича, за да засилят натиска върху мен. Дадоха ми допълнителни одеяла, за да ми е топло в килията. Аз се опитах да ги дам на Шериф и професор Фарид в коридора, но те отказваха да говорят с мен, тъй че накрая надзирателят просто ги прибра. След това демонстративно ми даваха допълнителни порции топла супа пред погледите на останалите затворници в столовата. Аз се съпротивлявах срещу тези непохватни методи да ме принудят да им сътруднича. Но насаме в кабинета на директора, той ми предлагаше директно да позволи нови свиждания с Мона и баща ми, ако започна да доноснича за Шериф, Реймънд и останалите.
— Защо се дърпаш? — питаше директорът. — Можем да ти осигурим удобства. Ако сътрудничиш, ще ти дадем килия с чист дюшек следващия път, когато приятелката ти дойде. Със сигурност ще отървеш бесилото. А после кой знае? Може дори да те пуснат на свобода след година-две!
Цяла нощ не спах, докато размишлявах какво да правя. Искаше ми се да вярвам на обещанието на Мона, но не бях чувал нищо за нея в двете седмици, откакто дойде да ме види. Тревожех се, че ако е заминала за Америка, може никога повече да не се завърне.
Но още на следващия ден под вратата на килията ми беше пъхната картичка с клеймо от Америка и цветна снимка на надписа „Холивуд“.
Скъпи Али,
Докато пиша тези редове, седя пред кабинета на господин Демил. Нямам представа дали той е вътре и дали ще ме приеме. Не се предавай, любов моя. Не губи надежда. Не позволявай на затвора да те промени. Ще чакам до края на времето, ако се налага.
Твоя с цялото си сърце,
Мона
След няма и един час в килията ми влязоха надзиратели. Сержантът взе картичката от ръцете ми и я запали. Хвърли я в краката ми и я гледаше как изгаря. Разбира се, бяха ми я донесли само за да ме измъчват след това. Но желанието да сътруднича се изпари, щом излязох на двора същия следобед. Братовчед ми ме чакаше. Той тръгна да крачи до мен в кръга.
— Чух, че днес си получил писмо — прошепна Шериф.
— Кой ти каза?
— Имаме очи и уши из целия затвор. Все ти го повтаряме.
— Какво искаш от мен, Шериф? — Вдигнах поглед към високите стени и кулите с надзирателите.
— Скоро ще приведем плана си в действие. — Той крачеше решително и енергично. — Няма да забравим кой е бил с нас и кой е бил против нас. Не само ти и баща ти, но и момичето. Ако проговориш, ще я намерим на всяка цена. И ще я накараме да страда. Ще пищи толкова силно, че няма да мигнеш никога повече, дори когато те положат в гроба.