С издърпаната напред седалка, за да се освободи място за техниката отзад, не можех да преместя крак достатъчно, за да го избутам настрани. Твърде тясно беше и да се наведа и да го преместя с ръка, без другите да забележат.
Колата беше пълна със снимачна техника, а мислите ми бяха изпълнени с образи, които трябваше да подредя колкото се може по-скоро. Защо полицейското присъствие се увеличи значително непосредствено преди речта на Насър? Кой ги беше предупредил? И откъде беше изникнал другият стрелец, след като Осман отмени операцията? Знаех само, че Мустафа и другите бяха прави. Предателят в редиците ни бе знаел за плана предварително, което означаваше, че сега всички се намирахме в опасност.
Пуснах радиото с надеждата, че ще намеря радиостанция с музика, за да се успокоя и да помисля, докато звучи „Мистър Сандман“ или „Ако ти отдам сърцето си“. Вместо това чух гласа на Насър, обагрен от емоция, но напълно овладян, докато тълпата крещеше истерично на заден план.
— О, свободни хора, нека всички останат по местата си — извика той на арабски. — Говори Гамал Абдел Насър. Аз съм Гамал Абдел Насър. Аз съм от вашата кръв. Животът ми ви принадлежи. Всички вие сте Гамал Абдел Насър. Ако бях загинал, нямаше да има никакво значение, защото вие щяхте да продължите борбата. Всеки един от вас е Гамал Абдел Насър.
— Усили звука — каза Реймънд от задната седалка. — Това обръщение на запис ли е?
Водещият на новините съобщи, че действително тази реч е била записана на Стоковата борса, където мюсюлмански брат на име Махмуд Абдул Латиф бил арестуван за опита за покушение. В момента се издирвали потенциални съучастници.
— Чу ли го да казва това, след като изстрелите прозвучаха? — обърна се Реймънд към Мона.
— Не. — Тя извади носна кърпичка от чантата си и започна да бърше размазаната спирала от очите си. — Но микрофоните прекъсваха и заради лошия звук изпуснахме много от речта.
— Доста бодри думи за човек, по когото тъкмо са стреляли — отбеляза Реймънд. — Друг на негово място би казал „Заловете го!“ или „Улучиха ли ме?“.
— Какво искаш да кажеш? — попита Мона. — Нима твърдиш, че речта е била написана предварително?
Бялото му лице доби мрачно изражение в огледалото за обратно виждане.
— Вие забелязахте ли забавянето, преди глобусът над главата му да се пръсне?
Мона се отдръпна от него.
— Реймънд, нима намекваш, че е било инсценировка?
— Подобно нещо би им послужило много добре, не мислиш ли? Помниш ли какво каза Насър за Мюсюлмански братя в кабинета си?
Пред нас се показа военен контролно-пропускателен пункт. Намалих и спрях пред дървената бариера. Сержант на средна възраст със стисната и подпухнала уста като на човек, който таи твърде голямо недоволство, дойде до прозореца на колата. Когато натиснах спирачката, револверът се беше изтърколил напред и в момента стоеше под ъгъл, при който дръжката се врязваше болезнено в глезена ми.
— Wa’if hassib hena, min fadlak. — Сержантът светна с фенерче в очите ми. — Документите, моля.
— Проблем ли има? — попита Реймънд.
Пристигна друг офицер и огледа с фенерче регистрационния номер. После насочи лъча към вътрешността на колата и ни заслепи един по един за по няколко секунди.
— Слезте, ако обичате — каза сержантът.
— Проблем ли има? — попитах и аз.
— Просто изпълнете нареждането. — Сержантът отново светна в очите ми. — Отбийте, за да могат да минават колите.
Другият офицер беше свалил радиостанцията и сега говореше по нея твърде бързо, за да разбера каквото и да било.
— Господине, станала е грешка. — Мона затършува в чантата си. — Знаете ли кои сме?
— Няма грешка. — Сержантът я освети с фенерчето. — А сега преместете колата и слезте. Не ме карайте пак да ви подканям.
Закарах колата до тротоара и угасих двигателя, опитах се да ритна револвера по-навътре под седалката, преди да сляза. Само че, когато преместих крак, оръжието се изтърколи напред. Светлината от улична лампа проблесна върху дулото, когато слязох и затръшнах вратата след себе си.
Сержантът ни нареди да се качим на тротоара и да извадим документите си, докато покрай нас преминаваха коли, които надуваха клаксони и примигваха със светлини като част от огромна нервна система. След няколко минути военен джип спря и от него слезе генерал Амер с двама войници и още по-мрачен вид от преди.