— Сигурно са му помогнали от Холивуд — казваше Шериф. — Може би твоят господин Демил е дошъл в Египет, за да режисира осемте куршума вместо „Десетте Божи заповеди“.
Неговият собствен план щял да бъде по-автентичен и амбициозен. В този случай щял да надмине дори Сесил Б. Демил.
— Ще ги убием всички до един — заяви той, след като татко излезе за работа на следващия ден.
— Какво искаш да кажеш?
— Всички до един. Или поне колкото успеем. Не сме се отказали от взрива на декора. Само че сега ще го направим, докато снимат мащабната сцена на Изхода през деня.
— Полудя ли? — изумих се аз. — Тогава на снимачната площадка ще има хиляди хора и животни. Ако не бъдат премазани от отломки, ще бъдат премазани в последвалата паника.
— Именно.
— Но нали каза, че именно това трябва да избегнем. — Сграбчих го за ризата. — Иначе ще бъдем виновни за масово убийство. Стотици египтяни ще умрат заедно с американците. Народът неизбежно ще се обърне срещу нас.
— Народът винаги застава на страната на победителите. — Шериф ме блъсна в личния комплект стикове на баща ми. — Ще видиш.
Опитах се да си внуша, че Шериф не говори сериозно, че не е на себе си. Почти не спеше и непрекъснато пушеше хашиш. Поведението му беше непредвидимо, беше изтощен и малко откъснат от реалността. Твърдеше, че не може да се прибере в Шубра, за да види жена си и детето си, защото съседите казвали, че полицията още се навърта там. Само че колкото повече говореше, толкова по-убеден бях, че просто не иска да се прибира вкъщи. Семейният живот не беше за него. За Шериф беше досадно задължение да се грижи за сина си и съпругата си, за които говореше без особена привързаност и интерес. Спомних си какво беше казала Мона за него. Питах се дали не се беше оженил за жена, за каквато се женеха мъже, които не харесваха жени.
Той се мота из къщи цял ден и не ме изпускаше от поглед. Носеше зареден револвер „Уебли Марк IV“ и не се притесняваше да го размахва в лицето ми. Заяви ясно, че ако му избягам, е готов да измине четиристотинте метра до хотела и да застреля баща ми пред клиентите му на игрището за голф.
— Обичам те, братовчеде, но с радост бих предпочел да загина, преди да ти позволя да избягаш.
Вечерта Шериф спа с пистолета под възглавницата и с ръце около раменете ми, за да не мога дори да отида до тоалетната, без да го известя.
Когато не беше напушен с хашиш, Шериф се държеше злобно и заядливо, оплакваше се от бутилките с алкохол на татко и ме разпитваше разярено кой може да е предателят в групата ни. Подозираше Мустафа, Осман и Рамзи. Не изключваше възможността да е бил и баща ми. И разбира се, аз все още заемах първо място в списъка му, въпреки всичките ми възражения и призиви да се позове на здравия разум.
— Ти така и не стана истински един от нас — казваше той. — Все още не си показал какво си готов да жертваш.
Запленен беше от собствената си идея. Правеше скици и диаграми като режисьор, който изобразява сцена в сториборда, и после ги изгаряше в мивката в кухнята, преди да успея да ги разгледам внимателно. Оставяше пред входната врата глинени съдове със смачкани бележки, които изчезваха мистериозно до няколко часа. Тогава братя, които виждах за пръв път, започнаха да се появяват зад къщата за тайни уговорки и оставяха малки пакети. Веднъж, когато Шериф се разсея, аз надзърнах в един и за огромна изненада открих вътре череши и кайсии.
Нищо не разбирах. Изведнъж планът ескалира от унищожаване на недвижимо имущество до отнемане на човешки животи в мащаб, който рядко се вижда извън военни зони. Все си мислех, че информаторът или Бог ще наложи промяна в плановете, но с наближаване на уреченото време изглеждаше, че няма да изникне пречка.
Вечерта преди операцията установих, че повече не издържам. Помолих Шериф да ме пусне да изляза за малко, дори да ме придружи, с надеждата да го укротя или някак да избягам. Но всяко подобно предложение беше посрещано с яростно възражение. Не, не можем да излезем на разходка по улицата, защото информаторът може да ни разпознае. За посещение в джамия също не можеше да става въпрос, защото полицаите на Насър несъмнено ги наблюдаваха. Дори разходка до Сфинкса беше изключена.