След няколко минути ударите и ритниците намаляха значително, защото войниците се бяха уморили. Вдигнаха ме и ме блъснаха да седна между Шериф и Мустафа, като се хилеха нагло на трима ни. Пътувахме близо час в пълна тишина. Ребрата ми като че ли бяха пукнати, а кръвта от синусите ми се стичаше в гърлото. Но най-много ме болеше от начина, по който Шериф и професор Фарид ме поглеждаха през няколко минути. Не бях издал никакви имена, разбира се, но знаех, че лошо ми се пише, ако ни затворят заедно.
Радиостанции пращяха и бълваха откъслечна информация за няколко други заговора, които били разкрити в други части на страната. Най-малко още двайсет Мюсюлмански братя бяха арестувани за намерението да превземат генералния щаб, египетския монетен двор и националното радио.
Камионетката спря и задните врати се отвориха рязко. Осъзнах, че са ни докарали в Цитаделата, средновековната крепост на Саладин в подножието на планината Мукатам. Колко пъти с Шериф си бяхме играли в сянката на тези стени, когато бяхме малки момченца и си представяхме, че сме воини, сражаващи се с кръстоносците! Шериф беше Саладин, а аз Ричард Лъвското сърце като Хенри в „Кръстоносци“. Сега идвахме тук като пленници. Помогнаха ни да слезем и ни поведоха към настланите с калдъръм проходи. Вдигнах очи към кулите на старата крепост и за миг сякаш чух изтерзани викове от последните осемстотин години да се носят от затворените с решетки прозорци.
Броят на обкръжилите ни офицери се удвои, а после се утрои, когато излязохме във вътрешен двор и се качихме по няколко гранитни стъпала. Очевидно искаха да се окъпят в славата на колегите си.
— Тук ще умрем — промърмори Шериф.
— Не — възрази професор Фарид. — Няма да имаме този късмет.
Вече беше късен следобед, слънцето хвърляше ослепителни коси лъчи върху килиите, към които ни водеха. Лица се прилепиха в ръждясалите решетки и ни проследиха с поглед: мъже с хлътнали очи и изпити бузи между двайсет и трийсетгодишни. Те едва ли бяха в килиите отдавна — масовите арести на Мюсюлмански братя бяха започнали чак след неуспешния опит за покушение, — но вече бяха сломени духом. Слугите на Насър явно работеха бързо.
Офицерите спряха пред една празна килия, отвориха вратата и ме блъснаха вътре, затвориха решетката зад мен, преди да продължат нататък с Шериф и другите.
Смъкнах се и клекнах в ъгъла, сплетох ръце под брадичката си и помолих Аллах да ме намери и да ме закриля в пределите на тясната килия. Но видях само една струйка вода, стичаща се между ронещите се тухли, избледняващи ивици светлина между решетките и рояк насекоми, които вече започваха да се стичат, за да пируват с оголените части от кожата ми. Тогава погледнах напред и видях сънливите очи на Реймънд да се взират в мен от отсрещната килия.
12 май 2015 г.
До: GrandpaAli71@aol.com
От: calIFate28@protonmail.com
Дядо,
Не знам какво да кажа за този обрат в историята. Сгрешил си, като си се обърнал срещу братята си на толкова късен етап от операцията. Ако все още не си го разбрал в този живот, мисля, че ще го научиш в следващия. Дано Бог се смили над теб за грешната преценка и обзелия те страх.
Естествено, командирите ми наредиха да прекратя кореспонденцията с теб. Трябваше да ги умолявам да ми позволят да ти изпратя едно последно писмо. Според тях си се опитал да ме изиграеш, като ми изпращаш книгата си. Някои от историите в нея са поучителни, а други са покваряващи. На мен ми се иска да вярвам, че намеренията ти не са били такива, но не знам какво се е въртяло в главата ти тогава. Знам само, че аз няма да тръгна по същия път.
Все пак искам да знаеш, че все още съм загрижен за здравето ти. Надявам се прегледите да минат добре. Бих могъл да ти кажа, че ще продължа да поддържам връзка с теб, за да разбера какво става, но няма да го направя. Тоест не мога. Командирите ми ще изключат сървъра. Въпреки това ще мисля за теб. Всъщност мъжът, който дойде да ни интервюира онзи ден за видеоиграта, ми напомни за теб. Каза, че като малък със семейството му гледали често „Десетте Божи заповеди“. Но това вече няма значение. Стореното — сторено.
Дано Аллах прояви милост към безсмъртната ти душа,