— Замисли се. — Професорът плесна с длан в шепата си. — Снимането на документален филм сигурно е било прикритие, за да проникне и огледа ключови обекти в държавата. — Сниши глас. — Надзирателите говорят, че ще го обвинят в шпионаж.
— Но почакайте... — Спрях. — Ако е израелски шпионин, защо би шпионирал и за Насър?
— Объркваш се, защото схемата е сложна. — Професорът ме изгледа с раздразнение.
— Какво имате предвид?
— Общата цел на Насър и Израел беше да всеят хаос и нестабилност. Враговете ни се опитват да ни объркат, като насъскват всички останали едни срещу други.
— Съжалявам, но пак не разбирам какво искате да кажете.
— Няма значение. — Той ме отряза с махване на ръка. — Подготвяме план за ответни действия.
— Какви?
Той вдигна глава и се усмихна на надзирателите с пушките в кулите. После сведе поглед и отвори окъсаната книга в ръцете си, сякаш искаше да ми покаже интересен откъс.
— Организираме бягство — каза с трескав шепот. — Имаме братя сред персонала на затвора, които ще ни помогнат, когато дойде моментът. А щом се измъкнем от килиите и оковите, ще накажем предателите и ще ги екзекутираме тук, в този двор.
— Сериозно ли говорите?
— Ще бъде, сякаш Денят на страшния съд е подранил. — Затвори книгата. — Ще се молят за облекчението на адските огньове.
— Но защо говорите в множествено число? — Спрях и оставих останалите в кръга да минат покрай нас. — Мислех си, че става въпрос само за един информатор.
— Да, за един става въпрос. Просто такъв е изразът, Али Хасан.
Професорът постави ръка на гърба ми и ме побутна обратно към кръга.
— Когато се измъкнем, ще бъдем два пъти по-опасни за тях, също както преди да ни тикнат зад решетките. Жестокостите, които ни причиниха тук, радикализираха всички ни до един. Превърнаха кротки котенца в гладни пантери, които ще ги изядат живи веднага щом бъдат пуснати от клетките си.
Забелязах, че Шериф се извърна, когато мина покрай нас. Сякаш вече дори не можеше да ме гледа. Отново се почувствах объркан кое е истинско и кое фалшиво. Думите на професора бяха толкова невероятни, че се запитах дали не си играе с мен, за да види как ще реагирам и дали ще се издам.
— Когато станем готови, ще ти възложим задача. — Професорът пъхна книгата под мишницата си. — Ако е дал Бог, този път ще се представиш малко по-достойно.
На другия ден надзирателите ме заведоха окован в кабинета, където директорът и заместникът му чакаха с непознат мъж.
— Добър ден, Али Хасан — каза директорът. — Започнахме съвместна работа с държавната разузнавателна агенция. Позволиха ни да ти предложим намаляване на присъдата, за да си осигурим дългосрочното ти сътрудничество.
— Благодаря ви, господин директор. — Сведох глава. — Но се боя, че няма да мога да ви помогна, докато не говоря с адвокат.
— Този мъж има ли адвокат? — попита непознатият.
Не мога да ти опиша колко ме обезпокои присъствието на този човек, Алекс. Първо, директорът не го представи. Второ, той носеше слънчеви очила на закрито. Косата му беше черна като лак за мебели, но много египетски мъже започваха да си боядисват косите, когато достигнеха определена възраст — обикновено около четиресет години. Още по-силно впечатление обаче правеше неестественият му тен. Намазал се беше обилно с някакъв бронзант, за да изглежда по-тъмен, отколкото беше всъщност. Поради това правите му зъби изглеждаха още по-бели на фона на лицето му. Тъмносивият му костюм беше излят по раменете му и прибран в кръста в кройка, която повечето шивачи в Кайро можеха единствено да си мечтаят да постигнат. Забелязах и че беше доста висок, над метър и осемдесет, което беше необичайно за сънародниците ми. Опитът му да прикрие истинския си външен вид беше толкова очевиден, че го правеше още по-страшен. Сякаш предизвикваше всеки да се усъмни в него и да му даде възможност да покаже какво може да прави със здравите си бели зъби.
— На този убиец скоро ще му бъде осигурен адвокат — каза заместник-директорът.
Не ми беше говорил толкова строго, откакто баща ми започна да доставя порнографските материали на чичо ми. Усещах, че непознатият е дошъл, за да въведе ред сред персонала на затвора.
— Простете — обърнах се към госта. — Но не са ми повдигали обвинения в убийство. Всъщност не е ясно какви обвинения ще ми повдигнат.
— Вече е ясно — каза непознатият.
— Моля?
— Избягал си от мястото на катастрофа, при която е загинал човек. Прегазил си имама шейх Сиргани, а после си отпрашил, за да се укриеш от закона. — Говореше отлично арабски; ако го слушах със затворени очи, щях да помисля, че това е майчиният му език. — Извършил си престъпление. На Запад може и да го водят за непредумишлено убийство по непредпазливост. В тази страна обаче може да се разглежда като предумишлено убийство.